Изкажете своето мнение

[backiss]

Враме
Историята винаги ни улавя със своите примамки
Времето държи безкрая а ние го слагаме рамки
Няма значение какви са те
Години,ери или просто часове
Времето е всичко дори и за кратките мигове
...Историята се явява боите на времето
Времето представлява бялото платно
По което историята рисува,и остава бяло петно
А ние винаги се питаме защо
Но времето винаги ще крие своите тайни
Историята ще е нищо без своите случки безкрайни

Нощ
Тъмнината е вечност сякаш е безкрайност
Погледни звездите подредени сякаш по случайност
Те са част от тъмния пейзаж
А само луната скита като самотен типаж
...Тя винаги е там стояща като пазач
Красива и самотна щом падне здрач
И всяка една светлинка заобиколена от тъмнината
И всяка една тъмнина разкъсвана от светлината
Звездите сякаш плуват в тъмното море
Това не е картина а просто нощното небе

Илюзия
Илюзията е прекрасна макар и да е измама
Илюзията е част от нас макар и да я няма
Илюзията е част от всяка мечта
Илюзията придружена с надежда
Илюзията се превръща в мечта и ни отвежда
...В светове който ни карат напред да продължим
Илюзията ни кара духом да се държим
Илюзията макар и мечта макар и сън
Тя ни кара да сме силни навън
Илюзията ни кара да сме слънцето в дъждовния ден
Илюзията живее и не може без мен

Рисувам
Опитвам се красотата да нарисувам
Затварям очи и започвам пак да сънувам
Птиците в синьото небе
Нежния бриз ...на Черното море
Невинната усмивка по детското лице
И така в продължение на часове
Аз сънувах
С палитрата в ръце
Аз рисувах
А четкатабеше суха
Описвам звука в средата глуха
Опитвайки се да нарисувам красотата
Вглеждайки се в резултата
Аз съм описал свободата

Картина
Какво е животът?Той е просто картина
Минавам покрай нея но не мога да я подмина
Няма как към нея да не я погледна
Няма как ръка да не ...протегна
Да докосна образите там
Виждам човек които е сам
Цветен образ на черно белия фон
Рисувайки описвам всеки един стон
Боите описват всеки един звук
От падащата сълза някъде тук
Замръзнала от студ
Превърнала се в чист кристал
Разрушавайки светът черно бял

Реалност
Отново в мен има хиляди въпроси и хиляди дилеми
Отново разкъсван от отговори, разкъсван от проблеми
Отново нещатаот живота се...повтарят
Отново търся решение а вратите се затварят
Точно пред мен
Неизвестие чака в новия ден
Личността пак потъва е отчаяние
А римите не са просто послание
Силует потъва в тъмнината
Решенията не идват с идването на зората
Светлината
Къде е не зная
Ще продължа да напред крачейки към края

Отварям очите си и нищо ново
Проблеми...Дилеми...
Ме чакат като на готово
Красотата на деня от рано си отива
А аз ето хващам молива
Превръщам чувствата в думи по белият лист
В този мръсен свят как да излезнеш чист
Усещам как поредния ден
Отново ме мачка
Усещам утрешния ден
И как ще направя крачка
А крачката след крачка тя ще е поредна
Кажи ми как...
Към бъдещето да погледна
След като всяка крачка би била последна???

[Lexynnka]

nice

[backiss]

Благодаря

[backiss]

Изтърпях хиляди звуци
изживях хиляди рими
от годините брат
останаха спомени незабравими
десетки години и стотици часове
хилядите случки описани в хиляди редове
хиляди думи бяха написани
изписани бяха хиляди послания
хиляди чувства и много обещания
бяха факт но преди време
сега са хиляди спомени но на кой му дреме
защото шибаното време
безмилостно си минава
и спомен след спомен в съзнанието остава
а всичко останало потъва във забрава
--------------------------------------------------------------------------------
отново започвам отново рапирам
отново крача и отново не спирам
вървейки напред по своя житейски път
минаваме през ада за да стигнем райския кът
но такъв е живота с неговите дилеми
и такъв съм аз разкъсван от проблеми
останах само с мечти и амбиции големи
правим хиляди преходи и в които сме засмени
след това вече сме с очи насълзени
а чувствата вечно остават наранени
и всеки път когато си спомняме така ще ни боли
а аз татуирах сълза за да прикрия всичките сълзи.
--------------------------------------------------------------------------------
още един ден
още много спомени и следи в мен
още един ден още една крачка
поредна победа но живота отново те мачка
отново стискаме зъби и се мъчим да продължим
трудно е но главата си изправена трябва да държим
защото глава не трябва да се навежда
трябва да се борим и да не губим надежда
така или иначе живота към смъртта ни отвежда