Здравейте..аз съм поредната отчаяна от мъже тийнейджърка и все пак продължавам да имам надежда, че са останали и нормални, и свестни момчета..Та както и да е.Моята история е следната:

Той беше от мойто даскало, но тогава дори не се познавахме.След 2 години, когато той си замина за Лондон започнахме да си пишем..смисъл запознахме се в интернет и се заприказвахме за даскало.И така постепенно нещата се задълбочаваха (въпреки, че аз съм против връзките по скайп).Чаках го 5 месеца, но на всичкото отгоре не беше от моят град а от Пазарджик, но както и да е.Видяхме се.Всичко беше супер..по-хубаво никога не ми е било.Докато не заминах за 1 седмица на вилата.Той си намери друга и тръгна със нея.Всичко което ми говореше и ми обещаваше е било лъжа.Днес си е заминал за Лондон.Дори не ми даде и обяснение, защо го е направил, а уж не беше като другите..Гадно е,трудно е, но с времето надявам се ще го забравя.Сега повечето ще кажете "ние кво да направиме" .. просто исках да споделя, защото наистина няма на кого и тук е единственото място където мога да го направя все пак.Благодаря все пак на тези които отделиха няколко минутки време да прочетат моята история.