Аз съм момиче на 16 . Проблема ми е такъв че за да ме разберете правилно сега се налага да кажа някои неща които , моля , не разбирайте погрешно xd Аз съм симпатично момиче , имам предвид външно . Изключвам личната си самооценка тъй като тя доридалеч не е толкова хубава . Просто хората ме хоресват , случва ми се често момчета да се опитват да ми "свалят" колкото и смахнато да ми звучи тоя израз . Сякаш ако искам, мога да имам връзки с момчета , но не е така .. Там е работата , че до 15 години още бях изцяло в детството си и му се радвах , не мислех за момчета и бях безгрижна и свободна . Сега когато вече съм на 16 и се оглеждам и виждам моите приятели и ... връстници , че имат връзки и са щастливи и от известно време реших да се пробвям най-после и аз . Обаче става нещо доста странно . Когато някое момче подходи към мен очевидно поо-така сещате се нещо винаги се бъгва аз си се държа напълно естествено , ноо обикновенно момчетата някак се отказват ... просто не ги кефя по характер явно ? Или бързат да ме изчукат което пък не става лесно или проосто изчезват бързо . Имам адски много приятели момчета но когато стане дума за момчетата които не искам да са ми просто приятели .. ми няма ги По накакъв начин ги плаша .. като се поопознаем , ако не искат да сме просто приятели изчезват безследно хахах Аз попринцип винаги съм мила , приятелски настроена към почти всички , но често се задълбочавам в накои мои мисли . Мисля повече за живота , за това как да се усъвършенствам все повече и повече , обичам да чета книги и често говоря неща които май им се струват странни . Сякаш хората ме имат за странна , паднала от друга планета и бягат . Гледам приятелите си и те са като мен , а нали човек се познава по приятелите му . Аз не мога да бъда с кой да е , просто ей така . Искам да изпитам онова нещо , което казват че е най-великото чувство а дори не може да се види и докосне . То просто се усеща - любовта , а май-никога няма да го усетя . Сякаш аз съм родена за да бъда самотна . Чувствам се сякаш винаги съм сама макар и заобикалена от хора . Душата ми е сама .. щастието го няма и се питам дали е защото никога не съм имала човек близък да мене по-точно до същността ми .... тъжно ми е поради този факт и не мога да разбера къде ми е проблема ? Твърде много ли мисля и пропускам случващото се и възможностите неусетно да преминат покрай мен ? Не знам но явно им правя нещо на тия хора а ми писна да съм единствената самотна