- Форум
- По малко от всичко
- Политика
- стихотворение
Разговор през телената мрежа
Tи си убиец, аз знам, но остани да поговорим малко за живота!
Сега съм в плен. Животът за теб е някаква прищявка тъпоумна...
Аз знам, ти си убиец, но остани да поговорим малко за живота!
Сега съм в плен аз искам нещо да те питам - Ти женен си и имаш дете.
И аз едно дете прекрасно имах, но като теб някой го уби!
А твоето в Америка е живо, то пита майка си - Мамо къде е татко? -
а, тя не смее да му обясни - за първи път пред своя син мълчи.
Тая нощ края телената мрежа ти пак вървиш. С топла кръв,
бележи алени следи, тъй както на влакче се нареждат и изкомандва
„На лево!” - и ги уби. Очите им прогледнаха, видяха те звездите на Москва.
И аз и ти сме двамата войници. Трепериш ли убиецо?
Отговори на своето дете, а после пред цялото човечество, че корейският народ победи!
Мъртвото момиченце-Назъм Хикмет
Аз съм момиченце.Чукам отрано.
Аз чукам и спирам на всяка врата,
ала не мога пред вас да застана,
Чуйте!Във град Хирошима загинах
че мъртвите нямат лице за света.
и десет години след моята смърт
аз си оставам на седем години,
че мъртвите малки деца не растат.
Миг!И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя.
Станах на пепел,на шепичка пепел
и вятър отвя надалеч пепелта.
Чукам ви!Чукам,да чуете вие!
Не искам за себе си нищичко аз-
аз изгорях като листче хартия-
не мога си взе и бонбонче от вас.
Леличко!Чичко!Стоя пред вратите
и чукам за подпис!Ще чукам докрай!
Чукам да няма дечица убити,
да могат да казват:"Бонбонче ми дай!"
Пишете грамотно, на кирилица!
Пийте си млякото редовно!
Слушайте мама и тате!