МРАЗЯ да чакам. Т'ва ми е най-най-НАЙ-досадното нещо на света. Случва се човек да закъснее понякога, ама... 10-15 минути? Доста е нагло. И то на първа среща. Единственото извинение на някого, който ми е закъснял с толкова е, че навън има снежна виелица. И толкоЗ. Щом аз съм си организирала времето и съм успяла да пристигна навреме, значи и човекът отсреща трябва да си е направил труда.