Кръстопът
Пролог

Преди време баща ми е пристъпил едно от правилата.И днес хилядолетия по – късно и аз съм на път да повторя грешката му.Смятах се за силна , с ледено сърце , но изглежда всичкия този огън го е разтопил , но е така когато живееш в Ада ! Какво съм аз ? Демон , вампир , дух … ? Можете да изреждате до утре , но няма да познаете.Защото аз съм уникална.Единствена по рода си.От начало не бях желана никъде.Хората знаеха какво съм и щяха да минат стотици години преди да забравят , а аз не се славя с търпение.Съществата в Ада ме обвиняваха за трагичната участ на баща ми.И защо ? Това беше негова грешка.Не моя !

Аз бях просто дете когато това се случи . Плачех , защото правеха нещо лошо на баща ми.Гушках се в майка ми исках някой да ме успокои , да ми каже , че всичко ще е наред и вместо това кучката се опита да ме убие.И тогава детството свърши.Едва след 5 години . Бях принудена да избирам.Те или аз.Моя срещу техния живот.И егоистичното в мен се прояви.Убих я.Убих и други.И още не навършила 6 аз бях зла.Научих се да се бия и да използвам природните си таланти . Скитах се дълго между двата свята в търсене на нечие добро сърце , което ще ми се довери , което ще ме защити и обикне.И години по – късно това се случи.Той се влюби в мен и най – после усетих радост.Първична и чиста радост и направих това , в което бях най – добра.Убих го . И сега хилядолетия по – късно аз отново съм тук и продължавам да убивам.Издигнах се сред съществата от Ада и сега съм силна и може би дори непобедима.Или поне бях , защото съм на път да пристъпя вечното правило :

"Не се влюбвай в смъртни !"


Ако ви хареса ще пусна и първа глава