Иначе много се радвам като чета такива истории - действат ми положително. Иска ми се да разкажа и своята, но да не стане като роман Е няма значение и аз ще споделя

Таа с моя приятел се запознахме миналата година на рождения ден на брат му. (с него сме в един клас) И просто тези зелени очи като ги видях си забравих името буквално Като се здрависахме само го гледах, нищо не казвах .. Сигурно ме е помислил за поредната идиотка, която го гледа втренчено и губи ума и дума, аз разбира се до края на вечерта не показах, че съм силно привлечена от него. А по време на самия купон неговите приятели не спряха да ми искат телефона и скайпа и да се въртят около мен Само той не .. Е както и да е аз им дадох грешен номер и само с едно от момчетата станаме приятели, защото видя, че не е като другите и ставаше за разговор. Накрая разрах че е Негов най-добър приятел .. И сечувахе от време на време, но само до там.
Следватата ни среща с Него беше на един концерт, но който рат му ни покани с една наша съученичка. Той докато караше, аз се опитвахда не гледам през огледалото уникалните му зелени очи, които слънцето огряваше и беше една страхотна гледка - едва се сдържа да не гледам.. По време на концерта ми хвана ръката, защото беше тъпканица, а аз щях да хвръкна в небето от щастие Говорехме си, хвърляхме си двусмислени погледи, разхождахме се след концерта .. Гледах да не вървим един до друг (нали бяхме компания) ама той все изникваше до мен. Колкото и налудничаво да звучи, имах чувството, че толкова много харесвам този човек, че е направо невъзможно. След концерта той си ни закара и бях сигурна, че искам да стане нещо между нас. Дори го усещах. и понеже той учи 13ти клас в нашето училище, бях го виждала няколко пъти преди концерта, ама тогава не усетих нищо. А сега исках нон стоп да го виждам, да се срещаме, да се опознаем, но толкоооова ме беше срам да го потърся или да му поискам скайпа от брат му - какво ще кажа ?! Нищо не направих .. Всеки ден го сънувах, но пак нищо не направих Ама така стана, че един ден го срещнах в училище и какво - забих отвсякъде! Казах му само "здрастииии" и избягах, защото умрях от срам. И си викам - изпуснах си шанса да говоря с него! Едва ли пак ще го видя скоро .. А възможността да го забравя, дори не ми беше хрумвала! Не исках .. И един ден намерих неговия приятел от рождения ден във фейсбук, и ми каза, че ТОЙ му казал, че съм била нещо като "разочарована" от него след концерта (итой беше с нас) И аз от там като се ядосах, как може да говори такива неща зад гърба ми и веднага го намерих и му писах. Той веднага ми отговори, но признавам си ако не беше приятеля му да си намеря оправдание да му пиша, нямаше какво да измися И така почнахме да си пишем, след време той ме покани на кино, но така се получи, че смепак компания, ама тоя път и БИВШАТА му. От КЪВ зор я беше викнал с нас - не знаех, ама впоследствие разбрах, че сама се е намъкнала .. Следващия път, когато бхме на кино, ТОЙ направи така, че да сме само двамата, ама уж да не разера, смисъл - някои се разбояли и тн. И след филма той изведнъж ме гушна - стана ми адски приятно. А бше адски студ, на всичкото отгоре и си изпуснахме и последния атобус, защото не сме от София. Един приятел дойде да ни вземе, през цялото време бхме гушнати и той ми галеше ръцете и ги топлеше - беше горещ като печка И след няколко дена той ми издирил номера и пи писа смс дали искам да излезем. Аз не знаех какво да му пиша, защото имах много за учене, може би щяха да ми изпитат - е, излизнах, но не съжалявам. Разхождахме се два часа и си говорехме за най-различни неща - кой какво детство е имал, какви пакости сме правили и всякакви весели истории. През цялото време бхме гушнати След този ден пак излезнахме и тогава пак се разхожахме и когато трябваше вече да се прибирам знаех много неща за него. И тъкмо пред нас аз го гушнах страшно силно и тогава той ме покани на рождения му ден. И тръгна да ме целуне, ама понеже е 1 глава над мен и не можах да преценя колко да отскоч за да го целуна иии се случи най-комичното - вместо по устните го целунах по носа Умрях от срам и побягнах - страшно тъпо. Ама той се смееше и каза - еее недей така де случва се .. Преебах целия момент - както и да е На рождения му ден тръгнахмеи тогава вече нямше целувки по носа А на НГ ме викна на втория етаж на една къща, откъснати от всички празнуващи и ме заведе на терасата - там намерих 2 чаши шампанско и няколко фойерверки. Той ме хвана за ръката погледна ме в очите и ми каза за първи път - Обичам те! Беше невероятно! И сега на 5ти правим 9 месеца. Все още сме заедно и споделяме любовта си Всеки дн сме заедно и не можем да си омръзнем
Искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на русокоска, че можах да си припомна прекрасните моменти, които изживяхме и се извинявам ако е прекалено дълго, който не иска да не чете. Радвам се, че споделих, сега преливам от щастие от хубвите спомени :P