Назад в миналото ...

[Sometimes]

Любовта е като усмивката на малко дете,ако я загубиш през годините..значи си остарял без да усетиш.
Всеки търси нещо,всеки си има своето минало..свойте спомени и тайни.
И не е лесно да захвърлиш моментите в които си бил истински щастлив,не е лесно да си кажеш: Какво пък толкова,
живота продължава. Така е да- продължава,но това не значи че ти не живееш някъде дълбоко още в сърцето ми.
Това което чувствам ме прави по-силна, понякога и тъжна. Не казвам че живота ми без теб е спрял,
напротив хубав е,щастлива съм, жива съм..но незнаеш всъщност колко много ми липсваш.
Поглеждам назад и виждам всички онези белези, които ме промениха..които ме направиха такава-каквато съм сега!
Думи които е трудно отново да изрека,искат да бъдат чути.Знам мило, знам какви бяхме, какви сме сега..
и какви ще бъдем занапред.Пораснахме, не сме вече онези деца,които мислеха че ще са вечно заедно: )
Е.. хубави времена бяха.Сега има моменти в които дори и най-дребните неща ми напомнят за теб.
Не съм сама,но продължавам да се чувствам такава.
Понякога искам да избягам, да затворя очи и да полетя в миналото..когато ти умираше за мен.
И понякога вечер когато затворя очите си,пред мен изплува усмивката която ме събуждаше всяка сутрин.
Опитвам се да опиша какво се крие всъщност в мен,но уви..по трудно е отколкото съм предполагала.
Надявам се,че ти тези редове никога няма да ги прочетеш,но просто исках да излея малко и от моята
приказка.
Разглеждах нашите снимки, колко много сме се променили само не е истина...
Мисля,че само хората които са изпитали тази болка знаят за какво говоря, онази болка която те пробожда
и за секунди потичат сълзите и си безсилен да ги спреш..
Помня още преди четири години когато се запознахме, ти ми каза..: Мило, няма песен без край.
Така плаках тогава,не исках нашата песен да свършва,макар че дълбоко в себе си го знаех.
И да, ти се оказа най-острата болка в живота ми.
Ти беше като въздуха-без теб да дишам беше невъзможно.
И сега когато нашата песен свърши, сега когато живота ни един без друг е по лесен, ти живееш още в мен.
Стигнах до извода,че наистина ти беше прав..няма песни без край, просто има песни които не ни се иска
да свършват...
Загубихме се,като птичките в небето.. отлетяхме с оговорката отново да се срещнем, но така и така
птичките не се завърнаха а небето не се промени. Все още е така красиво,точно като твоите очи.
Така и така не срещнах някой като теб, затова спрях и да го търся.Така и така не получих онази любов,
която ти ми даваше...и сега разбирам, че въпреки лошите моменти-ние се крепяхме и можехме още дълго да го правим.
Вървя по улиците,по които вървяхме двама..и се опитвам да не мисля за теб. Успявам!!!! Но не за дълго,
ти се появяваш в сънищата ми,понякога те сънувам всяка нощ..мъчително е,много даже затова си го пазя само за мен.
Всичко си отиде, останаха спомените,снимките.. и нашите песни.
Запознах се с толкова хора,които незнаят както е да обичаш някой толкова много, и имам чувството.. че
само аз се разбиеам какво ми е.
Не съжелявам за нищо случило се,аз бях най-щастливата...
Съжелявам само затова,че не се справихме с онова което си бяхме обещали,но
няма как понякога да не ни е тъжно, да не плачем, създадени сме хора с емоции.
Остава болка и тъга, но със сигурност има и хубави неща, които ще останат в спомените ни...

[z1p0]

Чисто луда си, алеле майко

[GossipGirl89]

Това, което си публикувала е същевременно и много красиво, и много тъжно.
Всички сме преминавали през нещо подобно и в живота на всимки ни има такива кофти моменти. Дори аз самата, впреки че съм щастлива със сегашната си връзка, понякога се замислям за миналото и усещам колко много неща ми липсват и няма да се върнат... Несъзнателно ми се ще да върна времето назад и да поправя допуснатите тогава грешки... НО както ти самата си написала - живота продължава! Не трябва да живеем в миналото - то е част от живота ни, но не трябва да му позволяваме да ни обгърне и владее. Радвай се за всичко преживяно, дори и за болката, защото всяка една случка крие някаква поука. Занапред ще срещнеш друг, който ще те направи още по-щастлива

[cinderella_gugutka]

аз също те разбирам . всеки,който е обичал истински би трябвало да знае.и те поздравявам за написаното-много е красиво

[FuckedUp]

Та.. да си дойдем на думата. Каква е целта на темата, защото ме мързи да ви чета романите

[ScarletBite]

Познато

[7227]

Хубаво си го написала,ама е много дълго инъче е хубаво.

[PyCoKoCkA93]

Разбирам те,мило момиче...Страдаш по миналото,когато всичко е било като в приказка..Само човек преживял истинска любов може да напише толкова красиво нещо...Толкова красиво,но и толкова тъжно... Наистина ЕВАЛА за написаното,страхотно е,а и споделена болка е половин болка Пожелавам ти след време да напишеш пак такъв красив текст,но да изпълнен изцяло с положително неща

[PyCoKoCkA93]

Та.. да си дойдем на думата. Каква е целта на темата, защото ме мързи да ви чета романите

Целта на темата е момичето да сподели болката си от миналото и да получи малко подкрепа...Или просто иска да сподели всичко това с някого-все пак споделена болка е половин болка

[7227]

Ейй всички се правят на големи разбирачи ейй ^

[anonimchetou]

Ей ти направо ме просълзи. За малко да се разплача !!! : ) Благодаря ти за това , което си написала ! Накара ме да се замисля за много неща ! Благодаря ! И се радвам , че обичам и съм обичана толкова силно.. Пожелавам ти много усмивки и още по-красиви спомени.

[balu4ka]

Написаното е твърде тежко и дълбоко (може би ,защото познах себе си в толкова от написаните думи).Миналото ,винаги ще е част от настоящето.За жалост всяко хубаво нещо си има край,а е винаги толкова кратко (:

[SummerDream8]

Написаното е твърде тежко и дълбоко (може би ,защото познах себе си в толкова от написаните думи).Миналото ,винаги ще е част от настоящето.За жалост всяко хубаво нещо си има край,а е винаги толкова кратко (:

абсолютно .. почти всеки може да се разпознае в написаното .. то е просто уникално ..

[sometimesss]

страхотно е ..

[dimi93]

Това което си написала е толкова красиво, нежно и искренно, че направо нямам думи. Не знам как се чувстваш, не мога и да си представя. Завиждам ти, че си била толкова щастлива, че си преживяла всичките онези мигове и същевременно ме е яд, че всичко между вас е свършило така. Може би с времето всичко ще се оправи, но мисля че дори като се ожениш имаш деца и т.н. спомена за него винаги ще стои дълбоко заровен в сърцето ти.

[Sometimes]

В живота рано или късно всички си отиват.. наясно съм със всичко и незнам какво ме накара да го напиша. Просто да го кажа ми е много трудно, и предпочетох да го напиша. Някои казват че е дълго... е дълго е,но можеше да е още по дълго.
Някои ме питаха на коя възраст съм, достатъчно голяма съм за да
разбера какво пиша.
Не искам подкрепа от никой, справям се и сама..най добрата
подкрепа в момента е когато приятелите ми са до мен.
Мерси на всички за коментарите, радвам се че някой ме е разбрал..
: )

Тука и в 5 часа ли пишете ве, БАХ МУ МАЙКАТА!

[PHaNToM373]

И на мен ми липсват старите времена.. Той беше моята първа любов и сега всичко , което търся е нещо близко до НЕГОВОТО.. Любовта ми беше споделена , но невъзможна..

[sometimesss]

Написаното е невероятно .. навярно доста хора се разпознават в тази история .. и настина,от личен опит знам..няма как да се изкаже с думи.Дори това,което си написала..знам,че не описва напълно всичко-просто защото е неописуемо..няма как да забравиш нещо,което те е правило щастлива .. независимо колко болка си изпитала след това .. знам,че е така.В един момент и аз се опитвам да забравя..но в следващия се питам-искам ли?Та защо да забравям..беше толкова хубаво.Започнах да описвам собствената си история дори несъзнателно .. но понеже е същото,а и надали на хората им се чете повече .. ще спра до тук.Просто искам да те поздравя .. наистина написаното е П Р Е К Р А С Н О и много истинско ..

[candy_girl4e]

И аз се просълзих, защото наскоро и аз осъзнах същото нещо.. докато четях това, което си написала все едно четях за моите чувства.. Аз също след тази любов не намерих друг, когото да обичам така, който да желая така силно да е до мен.. И аз само пред себе си признавам за тези чувства, аз също понякога гледам наши снимки, замислям се за спомените, за това колко бях щастлива ии сълзите просто се стичат, но знам, че нищо не е вечно, ясно ми беше още тогава, че това щастие ще има край, но така и не бях подготвена за него и за болката, която следва от този край..

[Sometimes]

Мерси много на всички .. аз ще продължавам да си го пазя за мен, само се надявам да открия отново нещо толкова истинско..
Може да съм се отказала да търся,но имам някаква надежда.. все пак
живота е пред мен. Тва е хора.. много ми е кофти, а как ми се плаче не е истина. http://www.vbox7.com/play:f48d64ca