И аз се просълзих, защото наскоро и аз осъзнах същото нещо.. докато четях това, което си написала все едно четях за моите чувства.. Аз също след тази любов не намерих друг, когото да обичам така, който да желая така силно да е до мен.. И аз само пред себе си признавам за тези чувства, аз също понякога гледам наши снимки, замислям се за спомените, за това колко бях щастлива ии сълзите просто се стичат, но знам, че нищо не е вечно, ясно ми беше още тогава, че това щастие ще има край, но така и не бях подготвена за него и за болката, която следва от този край..