1 глава
Отново се огледах в огледалото и се усмихнах на отражението си.Русите ми коси се спускаха на едри и красиви букли от раменете чак до кръста.Виолетовите ми очи проблясваха леко с някаква палава искра в готовност още в този миг да пламнат в ярко червено.Устните ми по начало с цвят на роза сега бяха кърваво червени и приканващи всеки нормален мъж на тази планета .
Късата ми пола беше толкова къса , че да успее да привлече всички погледи.Черното бюстие с множество връзки придаваше още по – хубав и завършен вид на формите ми , а ботушите до коляно ме правеха по висока благодарение на тънкия и висок ток.Не бях много висока , но това всъщност беше добре за мен , защото обичах да нося високи токчета.Повечето същества тук долу , които се занимаваха с този бизнес се чудеха как се справям в битките с тези обувки , но всъщност за мен не беше трудност.Ходех с тях от години още от както съществуват и дори не правех разлика когато съм боса или с тях .
- Приятна вечер момчета.Аз отивам да се забавлявам.- казах и щях да изчезна , но Азазел реши да ми досажда .
- Не и този път Индра , няма кой да покрие едно от местата.- каза той нехайно макар да осъзнаваше колко опасно е да говори по този начин с мен.Веждите ми автоматично се стрелнаха на горе и погледа ми с цвят на виолетки обходи помещението , което беше гъчкано с демони.Не разбирах.Тук имаше достатъчно , които да се справят с една проста сделка.Защо искаше да съсипе вечерта ми ? Много добре знаеше , че това е единствената ми свободна вечер в седмица и бях сигурна , че познаваше нрава ми идеално.Бяхме заедно от хиляди години .
- Ооо мили ми Азазел , – започнах спокойно с тих и нежен глас – намери друг ! – изсъсках накрая и в ръката ми се появи малка огнена топка.Той се засмя за миг по начин , който можеше да накара всеки да трепери.Всеки , но не и мен !
- Забравяш ли кой съм Индра ? – продължи той , а аз запратих кълбото по него.Той го избегна и отново се засмя.Махна пренебрежително с ръка все едно съм една от другите.Все едно съм от най – ниша класа и аз се оказах прилепена до стената.Азазел дойде до мен и отметна косата от лицето ми докосна устните си до моите по един отвратително гнусен начин , а аз потръпнах .
- Ти си ми чичо по – дяволите ! – изсъсках на среща му и усетих как температурата на тялото ми се покачва и очите ми пламват в червено.Това беше страничния ефект от моментите когато ме обземаше ярост .
- Баща ти не може да те чуе Индра , а и дори да те чуе какво ще направи ? Дори и да беше свободен какво щеше да направи ? Може би не трябва да викаш неговото име , а моето.Аз съм този , който ще те спаси в деня , в който той се освободи.Да не мислиш , че няма да те убие с голи ръце ? Заради теб той е затворен от хилядолетия.Заради теб ! Защото ти си грешка ! Винаги ще бъдеш.Жалка си Индра ! – сълзи започнаха да се стичат по лицето ми … опа не , обърках филма .
- Иска ми се да те помоля най – после да спреш да ме наричаш Индра.Знаеш , че мразя това име не знам на какъв проклет демон си ме кръстил , но истинското ми име е Анджела.И … предпочитам да умра в мъчения отколкото да бъда с теб чичо.Аз си имам принципи и не излизам с дъртаци . – изсъсках и се усмихнах победоносно , когато видях сгърчената му физиономия.Горкият никога не разбра , че не излизам с роднини и грозници.Той ме пусна , а погледа му проследи движенията ми.Отново отидох до огледалото и оправих косата си .
- Намери друг , който да отиде.Днес съм в почивка. – допълних и щракнах весело с пръсти.В следващия момент се озовах в света на хората пред една дискотека .
Тръгнах към входа където имаше опашка от 40-50 човека.Без да обръщам внимание на недоволните крясъци отидох до охраната и му се усмихнах.Той плъзна погледа си по мен и след това просто ми кимна и ми направи път да мина.И щях да го сторя , ако някакъв грозник не беше решил да се закача с мен.Никога не бих направила това , ако беше поне малко красив , но не траех лапите на чучала по себе си.Имах прекалено високо мнение за себе си.Като по команда без дори да се замисля се завъртях и крака ми се озова притиснат в корема му.Той се приви и ме погледна злобно.Още една грешка.Притиснах го до стената и му се усмихнах .
- Знаеш ли коя съм ? – прошепнах злобно , а той реши да се прави на важен , като се изпъчи на пред и хвана китките ми.Ох. .. май до утре щях да се занимавам с него.Мразех когато мъжете искат да се правят на силни.Аз бях по – силната .
- Някаква евтина курва ? – попита надменно , като повиши гласа си на последната дума за да го чуят всички.Грешка , отново. Напоследък това животно наречено човек ставаше все по - тъпо и по - тъпо. Последваха хихикания и кимвания. Добре. Признавам, че не бях много облечена, но чак пък толкова. Това накара очите ми да заискрят още по ярко заличавайки всеки помен от светло лилаво.
- О повярвай ми това е най – доброто , което можеш да си представиш.Защото мили , аз съм дявола . – мъжа се свлече в ръцете ми безпомощно.Пуснах тялото на земята , а охраната веднага притича до нас.Притисна пръст към врата му , а лицето му пребледня когато не усети нищо , че какво очакваше , че просто е припаднал ? Аз никога не се шегувах !
- Някой дава ли душата си за да спаси този мерзавец ? – попитах макар да не ми беше до работа можех поне да опитам . - Мога да спася някой роднина или да върна някой мъртъв ? – попитах и поклатих недоволно глава . - От кога нямате проблеми за решаване ? Този свят се е сбъркал ! – изкоментирах сърдито и се обърнах към охраната , който ме зяпаше и беше направил кръст с пръсти .
- Пробвай го при някой чистокръвен.На мен такива глупости не ми действат. – посъветвах го и влязох в дискотеката.Знаех , че след 5-7 минути максимум полицията ще е тук , но и все пак нямах намерение да съм дошла до тук за нищо.Дискотеката беше голяма и щяха да минат 10-15 минути докато ме намерят така , че имах време за няколко танца .
Обходих помещението с поглед и за моя изненада видях София.Боже къде се беше загубило това момиче ? От толкова време не я бях виждала.Тя не танцуваше с никой така , че вероятно беше дошла преди малко.Тръгнах към нея като и се усмихнах.Двете се прегърнахме и се огледахме взаимно.Тя беше облякла червена рокличка и беше обула сандали на ток.Облеклото и беше , като на монахиня в сравнение с това , което носех аз. Покриваше прекалено много плът, но въпреки това беше секси. Кестенявата и коса беше безупречно права и лъскава , а лицето и чисто . Без следа от грим.Не , че имаше нужда и така имаше перфектните устни – сочни и розови , а кожата – светла и гладка .
- Ти ли си убила онзи тип преди малко ? – попита ме тя дяволито.
- Че кой друг ? Мерзавеца реши да ми пуска ръце , а беше адски грозен. – осведомих я и я повлякох към бара . Очите и заискриха горделиво все едно съм дъщеря и, която е извършила първото си убийство.
- Това е моето момиче ! – каза тя и двете се засмяхме.Обичах да съм с нея винаги сме били много близки и искрени една с друга.Нещо , което се среща рядко в нашето общество .
- Как е Азазел ? – попита тя и усетих температурата ми да се покачва.Това значеше , че очите ми вече са , като нажежени въглени.Сведох поглед за да не привличам още повече внимание и заговорих през стиснати зъби .
- Добре предполагам , но ако продължава да се държи по този гнусен и извратен начин ще го убия.Заклевам се ! – изсъсках , а Софи започна да се смее истерично.Тя какво да не би да се забавляваше заради моето нещастие.Прииска ми се да я ударя , но щях да се сдържа.Или поне трябваше да се сдържа .
След , като и двете пресушихме питиетата си оставихме чашите на бара я завлякох към дансинга.Барманът беше сладък и определено щеше да ми е забавно с него , но точно сега нямах необходимото време , защото той все пак нямаше да тръгне веднага когато му кажа , а щеше да протака докато смяната му свърши.Не ми се искаше точно сега да използвам силите си за да го принудя така , че просто започнах да танцувам със София.Бях сигурна , че две полуголи момичета , които изглеждат безбожно добре бързо ще привлекат вниманието .
И естествено се оказах права.Скоро около нас се скупчиха доста момчета от секси по – секси , но само един ми направи впечатление.Той беше седнал някъде на страни и ме зяпаше почти втренчено.Имаше черна коса и сини очи.Доста рядка комбинация , а тялото му беше перфектно до последния милиметър , но въпреки това той не се забавляваше.Ни най – малко.Изглеждаше тъжен и погледа му не показваше интерес към външността ми , а сякаш проникваше вътре в леденото ми сърце.Ледено до този миг , но сега просто ми се прииска да му помогна.И знаех , че той също иска да направя това , защото той знаеше какво съм .
Запътих се към него , като игнорирах останалите момчета и техните евтини намеци .
- Какво не е на ред ? – попитах го просто , като знаех , че ще разбере за какво говоря.Аз му предлагах сделка и той нямаше да откаже.Просто очите му бяха толкова отчаяни , че чак будеха съжаление , а определено беше трудно да събудиш съжаление в мен.Тези чувства не ми бяха познати от векове .
- Семейството ми катастрофира.Сестра ми , баща ми , майка ми … всички те са мъртви.Само аз съм жив и то благодарение на това , че отидох на един купон … – обясни той тихо и за момент си помисли , че ще заплаче , но слава бога той не направи нищо подобно.Просто хвана ръката ми и ме изкара от дискотеката през задния вход.След това извади някаква кутия и започна да копае дупка на кръстопътя.Едва сдържах смеха си , но реших първо да се поизмъчи и след това да му кажа.След около 10 минути той най – после я закопа , а аз започнах да се смея . Това беше просто формалност, която ни даваше малко по - точна информация и ни съобщаваше къде трябва да отидем, но сега беше безполезно.
- Мили , аз съм силна.Не ми трябваше кутията със снимката и останалите неща.Мога да се справя и без тях . – обясних му и очаквах да видя някакъв яд или раздразнение в очите му , но напразно.Той не реагира , просто вдигна рамене безпомощно.Нямаше воля , нямаше надежда , нямаше нищо …
- Ще ти дам три седмици.Все пак това са три живота , а не един или пък просто милион.Съгласен ли си ? – попитах го , а той кимна безмълвно .
Отидох до него и го целунах.Случи се нещо странно и различно.През мен премина електричество и ми се прииска да го целувам вечно … добре май бях прекалила със сапунките.Дръпнах се , като попарена изненадана от случилото се , дори притеснена и направих опит да се усмихна .
- Сега са по леглата си.Утре всички ще закусите заедно и всичко ще е наред , но ще трябва да им обясниш някакъв как са се върнали.Защото всеки един от тях си спомня . – обясних му , а той ме придърпа до себе си и ме целуна.Пръстите му се вкопчиха в плътта ми , а аз не успях да прикрия изненадата си на време.Той се дръпна леко изненадан , че стоя , като дърво и се вгледа в очите ми.Наведох се към него , като леко се надигнах за да съм висока точно колкото него.Макар и на токчета бях малко по – ниска.И точно когато щях да го целуна чух някой да тича към този вход.Да , полицаи.Честно казано се бяха забавили доста .
- Аз тръгвам … – отбелязах и щях да изчезна , но той ме погледна изненадано.
- Полицията идва нали ? – попита той , а аз кимнах.Изглежда знаеше за случката по – рано . Не, че бях изненадана. Даже очаквах цялата дискотека да се изпразни или поне всички да наострят ушички и да се опитат да убият всяка красива блондинка.– Не можеш да ме оставиш просто така.Какво да им кажа , че си се изпарила ? Сигурен съм , че половината мъже вътре с радост ще помогнат на полицията за да ме задържат . – ох … от кога се грижех за хора ? Отидох до него и го гушнах , а след това заговорих .
- Къде да те заведа ? – никакъв отговор.Май не схващаше какво го питам.Нямах време за това така , че просто щракнах с пръсти и се озовахме в тях.Отдръпнах се бързо от него .
- Лооол … това беше страхотно ! – каза той въодушевено , а аз просто се усмихнах в отговор . За първи път ми се случваше да се пренасям с човек.
- Ще се видим след три седмици сладък.Наслади се на остата от живота си, защото аз определено ще се насладя на миговете ти в Ада. - нямах търпение той да стане мой. Първоначално щеше да е просто тъжен човек, но после...после щеше да стане първокласен демон. Знаех как да принуждавам хората да минават на тъмната страна и за мен щеше да е удоволствие да поработя с него. Върху него. Върху това тяло без следа от натъртване или драскотина. Е, не за дълго. Очакваше го нещо кошмарно изпълнено с много болка.
- Чакай , просто си тръгваш ? – попита изненадан и разочарован.Хм .. нямаше да е лошо да остана.Нали за това бях излязла всъщност ? Да се забавлявам , а не да върша работа.Само , че всъщност леко ме беше страх от него.Не беше обичайно да се чувствам така в присъствието на някой.Не беше нито , като онова гнусно чувство с Азазел , нито като онова безсмислено и диво чувство с другите .
Изглежда той беше забелязал колебанието и страха ми , защото започна да се смее и ми се подигра.Очите ми бляснаха в червено и кожата ми започна да пари.Нещото , което ме ядосваше най – много освен Азазел беше някой да ми се подиграва.Тръгнах към него с хладна стъпка на хищник и усетих как той се напрегна.Инстинктите му се проявиха и той започна да отстъпва назад .
- Какво има мили ? Да не би да те е страх ? – попитах го плашещо спокойно , а той се препъна в собствените си крака . Сега в походката му нямаше и следа от предишната грация, която бях съзряла. Сега беше, като малко беззащитно котенце пред лъва.– Няма да те нараня.Поне не все още.Ще изчакам три седмици и после ще си мой.Ще правя каквото си искам с теб ! – прошепнах вече на милиметри от устните му и след това го целунах.Той беше уплашен и това да си призная ми вдъхваше някакво спокойствие.Все пак бях свикнала другите да се страхуват от мен.Независимо смъртни или не.Синеочко преодоля страха си и ме придърпа към себе си.Отново се почувствах , като в уличката , но нямах намерение да спирам.След секунда ризата му стана на парцали , а зъбите ми захапаха долната му устна.Ръцете му се плъзгаха по тялото ми оставяйки кожата по – топла от преди , но не беше както в моментите , в които се ядосвах.Беше много по – приятно и определено ми харесваше . Оставаше някакво леко изтръпване все едно по кожата ми е преминал ток .
С него беше много по – различно.Не бях изпитвала нещо подобно.Различно още от началото на вечерта , от впечатленията ми , чувствата – това , че ми пукаше и , че исках да му помогна , целувките , допира , всичко !
Харесваше ми това , че той знаеше какво съм , че не се боеше , че караше мен да се страхувам .
Чакай той от къде ме познаваше ?
Дръпнах се рязко от него и пристъпих крачка назад .
- Какво има ? – попита той изненадан и стъписан все още придържайки ме близо до тялото си.
- От къде знаеше какво съм ? – изписках предчувствувайки , че отговора няма да ми хареса .
- Аз … ъм .. легенди … – измънка той, но нямаше как да му повярвам. Не и когато трепереше от страх. .Пръстите ми се оказаха на шията му заплашвайки да спрат въздуха , който достигаше до дробовете му . Тъпа слабост на хората, на хората и на мен. Не бях, като другите. Бях по - различна и се нуждаех от въздух и точно това ме правеше слаба.
- От къде знаеше ? – изсъсках и пръстите ми се свиха леко показвайки на какво съм способна .
- Виждал съм те … – измънка той и се опита да разкара ръката ми от него .
- Къде ? – не бях слаба , ни най – малко.Така , че щеше да му е трудно да се спаси , ако не ми каже истината . Пръстите му ожесточено се впиха в китката ми и се опитаха да я отдръпнат, но това само ме накара да затегна хватката си.
- Виждал съм те със София тя… – отново млъкна чудейки се как да продължи. Имаше нещо, което криеше и то нямаше да ми хареса. Спомените ме заляха внезапно.Бях с нея когато той сключи сделката.По мои сметки му оставаше някъде седмица живот . Той беше поискал по - добър живот за семейството си. Лукс, пари и щастие.
- Измамил си ме! – изсъсках и вече наистина ми се прииска да го убия.Кожата ми започна да пари повече от всякога почти наранявайки го , а ръцете ми стискаха гърлото му . Бях рискувала прекалено, бях пожертвала прекалено много за да загубя всичко заради някакъв смъртен.