забравих

[kementari]

Не прилича на тези, които съм писала досега, но нз пускам го и ще се радвам на мненията ви.


Забравих за този, който ме чакаше,
забравих за чайника сложен на печката,
втурнах се с все сила
сякаш звярът ме гонеше,
а всъщност бягах към него.
И скочих без страх в пастта му,
загубих се там- в миналото
и всеки спомен гневно ме буташе
като забързан минувач, а исках да го спра,
а исках да го помоля
като просяк от същата улица,
ала не успях!
И все на тази улица, момиченце-аз,
загуби се и плаче, а никой не спира,
ала чайникът свирна
като спасител на плажа,
спаси ме от миналото и ми показа, че има и бъдеще.

[Dying]

Уникално е... Просто нямам думи!! Поздравления за това, че можеш да напишеш нещо толкова красиво, в което да впелет чувства на гняв, страх, вълнение и спасение..

П.С. От това може да стане чудесна песен!! Не се шегувам - мн ми харесва!!