Езиците винаги са ми били силна страна.
Английски /перфектен/-като повечето тук; от училище
Руски /също перфектен/-учих го от 5 до 7 клас и Бога ми, нищо не знаех! ...но в 9 клас сама реших да го науча и за половин година с помощ от баща ми го говорих на доста добро ниво. Лятото се запознах с най-добрата ми приятелка /рускиня-живее в С.П./ и чрез нея и гостуванията там го усвоих. Тя, пък, покрай мен научи български, но далеч не на моето ниво... /Българският винаги ще си остане уникален! / Тази година ще кандидатствам в Москва. А, дано, ме приемат...
Немски /не знам и аз на какво ниво оправям се, но преди да отговоря ми трябва време, за да осмисля изречението; това, примерно, при английския и руския го няма... а бе, не е лесен езика и това е /-от училище, долу-горе го говоря, НО важното е, че разбирам всичко и не могат да ме напсуват
Италиански-това моето е позор, ама се оправям. Самоука. От 6г. насам всяка година ходим на почивка в Италия, та от там де... Отначало с много ръкомахане, сега с по-малко...
Полски-това лято работих там /с руснаци/, но малко от малко го понаучих и него; смея да кажа, че има много общо с руския, макар и на пръв поглед да не е така.
Искам да уча и френски, но нямам време... вероятно в по-късен етап от живота ми.