Аз съм припадала.
Беше месец Май през 2006год. на изпращането на абитуриентите в тогаващното ми училище.
Бяхме в двора и беше претъпкано.
Не бях яла и от жегата ми е паднало кръвното.
Помня, че си държах ключовете в ръка и как малко по малко започваше да ми се вие свят и си мислех:"Мале, ами ако изпусна ключовете, къде ще ги търся после."
Оттогава нищо не помня, събуждам се и гледам една тълпа народ гледат към мен, а госпожата ми се опитваше да ми хване езика, за да не го глътна и казват, че съм била на косъм.
От този момент насам се пазя, особено лятото.
Гледам да не излизам гладна или поне да имам малко шоколад в чантата си или пък си купувам кола.