Всичко започна отначало.Лятото е на път да свърши и да започна училище във един от най-важните класове-7.Боя се, че ще правя грешките, които правих в миналата учебна година.Позволих на момче да провали мен, бях непоклатима, душата на компанията, пи която всички идваха и молеха за съвет, спраеях се със всичко,рядко във очите ми се виждаха сълзи, но той ме превърна в ранимо момиче, научих какво са сълзите, а сега за жалост те са често срещани, очите ми са постоянно влажни.Как за толкова малко време се промених толкова....Мразя се, не мислете, че съм глезла, имаща всичко и сега съм решила, че просто трябва да имам него, не имам това което постигна сама, въпреки че до скоро растях в дом за деца, успях да се издигна здраво на земята.Той едно прекрасно момче, високо, с буйна къдрава коса, носещо името Й....о, ме отхвърляще , че просто исках да умра, не му стигаше , и че аз страдам , а подронваше достойнството ми..загубих това , че бях силна.Мислех си, че лятото ще ми помогне да се отърва от мислите за него, но съм грешала. Сега започна старата песен на нов глас....Боя се че пак ще направя онази грешка и ще се проваля и тази учебна година , а тя е много важна...но какво мога да кажа на сърцето си..?!