Здравейте на всички.. искам да отбележа,че не сте длъжни да я четете.Днес просто не ми е ден и реших да споделя нещата които ме разяждат всеки ден.
Да речем, че цял живот се справям с всичко сама.. и че нямам вече никой до себе си.
До преди 8 месеца имах целия свят..поне за мен той беше наистина целия свят. Цели 3 години си помагахме и се обичахме..но както в повечето сериозни връзки, проблеми се намират и в най-дребните неща.
Имах възможност да се върна отново при него,но аз отказах..въпреки че всеки ден се разхожда в мислите ми.
Не сме вече онея които бяхме .. поне аз, се промених и боли ме да го кажа..но не мисля че той е момчето с което искам да си поделя живота.
Има страшно много желаещи,които са готови да бъдат с мен,но проблема обаче е в мен.Забавлявам се и си живея наистина много,но съм страшно безразлична..
Искам любов,но ми е трудно да допусна някой до себе си.., защото
още има моменти в които той се появява пред очите ми..
Въртят се страшно много мисли,само ако можеше да разбереш колко те обичам...нямаше никога да стигнем до тук...
Обичам те още, но едва ли някога отново ще го чуеш..
Изтръпвам когато те видя, 3 години са пред очите ми
като филмова лента.. :Х
Никой неможе да те замени, никой неможе да ме докосва както ти..
моля ви посъветвайте ме нещо. напоследък е постоянно в главата ми....