Явно наистина ми е доста кофти щом реших да пиша по разни форуми ,но ще съм ви адски благодарна ако ме посаветвате какво да правя
Ще разкажа историята си максимално кратко ..дано да ме разберете...
През януари тази година едно момче от моето училище ми направи доста силно впечатление..Намерих го в интернет и се заговорихме..като криех коя съм,защото бях сигурна,че по физиономия ще ме познае..Така около 2 седмици докато накрая му се разкрих...Само името като си казах и тои се сети за кого става въпрос..но не ми повярва,че наистина съм аз(явно ме е мислил за по надута от колкото съм).Още в понеделник сутринта го изкарах от един от часовете му за да му докажа,че съм аз..Беше много потресен..и та историята се сещате как продължава..изкарахме уникални месеци..като непрекъснато си повтаряхме ,че няма да задълбочаваме отношенията си(тъкмо бях приключила доста дълга и задушаваща връзка).Адски мн се забавлявахме и същевременно учихме заедно...Това помогна на мен да влезна в така мечтания от мен Софийски унивеситет,а на него в УНСС.И двамата се скъсахме лятото от работа...и понеже живеем в различни градове...се виждахме рядко..(1-2 на седмица)..Една вечер докато заспивахме той ми каза,че ме обича (след 6 месеца заедно без да е споменажал такова нещо)..От тогава нещо в мен се пречупи..не мога без него..само за него мисля..никога не съм се чувствала така..като е до мен и съм най-щастлива...Просто ми е уникално..но явно за него нещата си стоят по същия начин(една неангажираща връзка)..Това ме изгаря..тои продължава да си излиза кога с мен кога без мен..да се забавлява..а аз без него не мога..просто не ми е хубаво..Днес пак ми каза,че ме обича...и че на никое момиче не ги е казвал тези думи дори на маика си..и нали се сещате кво стана с мен..пак на небето!!!Е да ама сега седя сама в нас..просто защото не ми се излиза..тои се прибра в неговия си град и излезе с неговите приятели по мъжки да изпратят лятото...а аз умирам просто
Днес си говорихме...питах го дали го задушавам..дали съм прекалено претенциозна..а тои ми отговаря просто"ти си луда"... Виждам го,че иска да е с мен..но живота още го дърпа..Единствено се надявам.че може би разтоянието м/у нас ми пречи толкова и че в София нещата ще са други за мен Или пък просто съм мн закачена и в последсвие ще ставам по зле