От всяко момче, в което съм била влюбена, съм взимала по нещо. Става въпрос за черта на характера, за ъгъл на мислене, за интерес, вдъхновение...
Тези неща влизат в мен. Колкото ме обогатяват, толкова и ме тровят. На моменти, когато изпадна в съзерцание и меланхолия, ми е трудно да разгранича своя Аз от научените от тях неща - сраснали сме се, но не сме едно цяло. Усещам частички от тях в себе си. Понякога, когато кажа, видя, направя нещо, си казвам "Ахааа, и той би постъпил така".

Интересно ми е дали и при вас е така, или това е плод на ужасната ми и (което е по-лошо) скрита чувствителност.