Не пиша с цел съвет или подобно, искам да споделя.Понякога е по-лесно да споделиш на непознат.
Май се влюбих...за пореден път.Системата е сложна - виждаме се веднъж в седмицата за по 1-2ч. най-много, уж няма нищо между нас, а като сме заедно се усеща спокойствие и...щастие.Не искаме да се влюбваме, казваме, че никой от нас не може да предложи на другия сериозно нещо, защото от една страна нямаме време, а от друга...сме се парили и не е дошъл моментът за чувства.Но при мен май се появиха такиа, не знам колко да им вярвам, ама...важното е, че ги има.Той пък продължава да се прави на господин големият пич и да крие.Бори се със себе си.Като му заговоря, започва да се лигави, прегръща ме, целува.Ок, примерно не иска нищо и с тва му поведение се опитва да не ме нарани, а начинът, по който ме целува? Тва е достаттчно ясно, за да разбера, че не е така, както иска да бъде.А снощи направо си се подигра с мен - получавам СМС:"май се влюбвам, а тва не е хубаво".Аз, естествено, на седмото небе, въпреки че знаех, че се шегува.Помислих си, че най-накрая е решил да сподели, пил е 1-2 уискита и се е отпуснал...да бе Чухме се и както си и знаех - бъзикал се е.Приятелите ми ме хокат, че му позволявам да се държи така, че му тичам след задника, че се унижавам едва ли не.Ама аз си знам моето - ще се правя на магаре и ще се опитвам до последно да го накарам да си отвори сърцето, да се вземе в ръце и да разбере, че няма да сгреши.Но ще бъде ДОСТА трудно Важното е, че за мен тва е важно и ще положа усилия.Ако се окажат напразни - поредният житейски урок Руска ролетка.