Всички вие сте прави Във всеки пост имаше голяма доза истина
Но нито аз, нито вие знаем какво ще стане занапред...
То, че му е в кръвта е факт, но не само...мисля, че преди години е бил наранен от момиче и това е повлияло...звучи сякъш го оправдавам, а не е така...
Аз съм на ясно, че ние не може да имаме сериозна връзка, дори никаква сега...след години...само Господ знае...
Просто имам силна тръпка към него, може би по-силна от самата мен, но знам, че мога без него, не е нещо фатално, просто ме кара да се чувствам жива...
Опитвах да потуша привличането си към него с други момчета, но не ми се получава...
Дадох си сметка, че аз нямам никакви желания към другите, знам как изглеждам от страни , когато говоря с него, усещам как се чувствам и в следващия момент се замислям и осъзнавам, че той е като мираж...появява се и изчезва...
Познавам го като 5-те си пръста и кагато направи поредната издънка съм зверски ядосана...мога да изговоря всичко и само след дни, седмица вече все едно съм забравила, т.е не съм забравила , но съм го простила негласно, щото той нито е усетил, че съм се обидила или разсърдила, нито , че съм го преглътнала и за пореден път съм простила.В крайна сметка, ако има виновен за това, то това съм аз...никой не ме е вързал и не ме кара да правя нещо насила...
Чиста проба мал шанс...