Живот на куче

[DaddysGirl]

Никой не е казал , че Любовта трябва винаги да е на първо място. Аз примерно колкото и да обичам приятеля си винаги първо помислям за семейството си. И ако щете ми вярвайте всяка нощ преди за заспя на ум Благодаря , че всичко е наред, че всички сме добре и сме щастливи. Семейството е най-важно и спор няма. Но като казвам семейство имам предвид нормално семейство, а не като твоето. Стискай зъби и когато дойде моментът си вземи живота в ръце, и на пук на преживяното се бори и постигни много в живота си. Успех.

На теб май никога на ти е липсвала любов? Винаги на първо място сред ценностите е това, което не си получавал...Нормално е като не я намира в семейството да я търси извън него.

[PyCoKoCkA93]

Пич, споделя я пред непознати в интернет форум. Какво се очаква от нас? Да я подкрепим? Да и съчувстваме? Та ние дори не я познаваме, дори бегло не знаем що за човек е и доколко нещата написани от нея са реалната действителност или плод на нейното въображение. Как по дяволите се очаква да съчувстваш на някого и да го подкрепяш при положение че дори не знаеш аджеба съществува ли и нямаш адекватна преценка кой е и за какво се бори?

И какво мен би трябвало да ме е грижа и сърцето ми да претръпва всеки път, когато някое непознато момиче споделя трудния си живот? Нали се сещаш че при това положение животът ми ще свърши за точно 3 минути. Особено ако посещавам африкански форум.

Иначе аз шансове нямам. Не разчитам на шансовете. Ако искам нещо - просто го правя

Какво да ти кажа..?Дано и ти не изпаднеш някой ден в нейното положение..Чак тогава ще разбереш защо момичето "пише в някакви форуми по интернет и очаква подкрепа".И тогава защо изобщо си в този форум?90% от всички теми тук са от тийнове,които търсят мнение,съвет и подкрепа именно от непознати,защото един страничен човек гледа по трезво на нещата,отколкото близките,които или само ще ги окуражават,или само ще ги критикуват-т.е ще са в двете крайности,а от това позла няма...Щом не желаеш да помогнеш по някакъв начин поне не нападай момичето,то търси тук това,което и липсва в семейството--внимание,подкрепа и приятелски съвет

[obichamgo]

... бори се ..ето някой искат просто нормален живот а на други скъпете кецове на Найк не им и стига.. дано всичко ти се оправи надявам се

[Wesko]

4ovek v momenta koito naprawi6 18 prosto se umitai nqma smisal da sedi6 pri taka nare4enotot ti semeistwo to az taka i ne bih go narekul po skoro 6aika bokluci edwa li towa e normalno otno6enie kum 4ovek koito sa suzdali taka 4e spored men roditelite ti ssa bokluci ti se nujdaeee6 ot lubov i podkrepa i mislq 4e horata w taq tem pone malko biha te podkrepili i moq suvet e kolkoto po skoro se omete6 ot tam tolkowa po dobre =)

[BarneyStinson]

оо кажи само и ще си поговорим с брат ти

[radeberger]

Изчакай още няколко години и се изнасяи от вас. Тук едва ли някой може да ти помогне с нещо, освен някаква подкрепа (която всъщност нищо не ти дава).

[filmimilmi]

Говори с училищния психолог например. Или на някоя гореща линия за деца пострадали от домашен тормоз и насилие. Все ще намериш от къде да се обадиш, ако не от вкъщи. Тук няма как да ти се подаде ръка освен с няколко мотивационни слова, които пак остават във въздуха, ако изобщо са дори някъде близко до подходящото решение за теб. Може да разкажеш повече за себе си. Имаш ли и други проблеми? Имаш ли самочувствие? Имаш ли приятели? В училище какво е положението? Няма как да променим семейството ти, но с малко повече истории за теб може да помогнем за нещо друго, което може да промениш, за да ти олекнат други тревоги...

[HandOFDooM]

Аз съм 13 годишна и искам да ви разкажа за моят проклет живот.
От както съм родена съм подхвърляна от кюше на кюше, никои не ме иска, сякаш сме съквартиранти със "семейството ми". Раснах в непрестанни кавги, постоянно ме биеха и до ден днешен е така, няма ден в който дори и на хранене да не съм била обиждана или наранявана.Вече знам на изуст обидите с който ме наричат, те сякаш са името ми-толкова съм свикнала с тях "Лайно тъпо" , "Свиня" "Кучка" и още купища...баща ми и брат ми са ме окопирали по-зле от турските момичета който са задължени да ходят със забрадки, а аз не мога да излизам сама..нямам право на нищо, и за жалост ми се наложи да разбера, че съм сама в света...колко пъти съм преглъщала с утешение...но просто чашата прелива с всеки ден, не искам нищо..просто един нормален живот, колко пъти съм мислила за смърт, но все се успокоявам с мисълта, че след няколко години ще имам собствен живот и ще се гордея със себе си и това което съм постигнала сама.Идва началото на училище, всичко деца със нови дрешки и учебници ще отидат на училище, а аз с разликата че трябва сама да си купя дрехи с парите който съм събрала, не са много 70лв. какво мога да си купя, учебници ли, дрехи ли? Тази тема е с цел да покажа, че не само любовта и другите неща са важни, но и живота в който живеем, също така тази тема е в раздел 'Любов" , защото може би аз имам нужда от такава!

това е отвратително честно ... как може да неречеш това твоето СЕМЕЙСТВО ?? на тази възраст това много лесно се влияе на психиката ... просто се успокой,че ще станеш на 18 и няма да знаеш нищо за тях ! ако мислиш за това ще се побъркаш буквално...

[Feliz]

Личи си, че имаш мозък в главата си и добре мислиш, че самоубийства и тем подобни не са решение. Опитвай се до колкото може да направиш нещата по-добре за в бъдеще. Учи сега и като пораснеш ще се махнеш ще отидеш в чужбина и ще забравиш за семейството ти. Не им позволявай да те сринат и провалят. Дръж се. Някой беше казал, че който има тежко детство като голям ще е добре и ще е щастлив.

[eminemfenka]

Живяла съм в много - по лоши условия от твоите .. Препатила съм много и от личен опит ти казвам, че НЯМА СМИСЪЛ да си късаш нервите за обидите .. приеми го като нещо нормално.

Брат ти по - малък ли е от теб,ако е по -малък спокойно може да го нариташ!

В крайна сметка ако ти не им се опълчиш нещата няма да спрат
70 лв са достатъчни за едни дънки - 20 лева , маратонки 20 лв и една блузка .. Продължавай да събираш и ще набавяш леко по леко и другите неща.. Не си длъжна да купуваш сама учебници , щат не щат няма къде да бягат и ще ти вземат.. ГОВОРИ С ТЯХ , КАЖИ ИМ КАКВО МИСЛИШ .. АКО не става с говорене , крещи им ..но направи така,че да те изслушат ..

Минала съм по по-трънлив път ,да живота е суров ,но ако седиш да се жалваш нищо няма да постигнеш .. Кофти е родителите ти да те отхвърлят - знам го .. Но го приемаш - това е . Е освен да ти пожелая успех и умната няма какво друго да ти кажа ..