Аз съм 13 годишна и искам да ви разкажа за моят проклет живот.
От както съм родена съм подхвърляна от кюше на кюше, никои не ме иска, сякаш сме съквартиранти със "семейството ми". Раснах в непрестанни кавги, постоянно ме биеха и до ден днешен е така, няма ден в който дори и на хранене да не съм била обиждана или наранявана.Вече знам на изуст обидите с който ме наричат, те сякаш са името ми-толкова съм свикнала с тях "Лайно тъпо" , "Свиня" "Кучка" и още купища...баща ми и брат ми са ме окопирали по-зле от турските момичета който са задължени да ходят със забрадки, а аз не мога да излизам сама..нямам право на нищо, и за жалост ми се наложи да разбера, че съм сама в света...колко пъти съм преглъщала с утешение...но просто чашата прелива с всеки ден, не искам нищо..просто един нормален живот, колко пъти съм мислила за смърт, но все се успокоявам с мисълта, че след няколко години ще имам собствен живот и ще се гордея със себе си и това което съм постигнала сама.Идва началото на училище, всичко деца със нови дрешки и учебници ще отидат на училище, а аз с разликата че трябва сама да си купя дрехи с парите който съм събрала, не са много 70лв. какво мога да си купя, учебници ли, дрехи ли? Тази тема е с цел да покажа, че не само любовта и другите неща са важни, но и живота в който живеем, също така тази тема е в раздел 'Любов" , защото може би аз имам нужда от такава!