От това лято ми останаха толкова много и разнообразни спомени, кои хубави, кои не... Но опредлено не мога да кажа, че съм скучала. Въпреки това има няколко неща, които със сигурност няма да забравя:
Вечерта, в която с компанията ми се бяхме събрали и гледахме падащи звезди...
Вечерта, в която се запознах с един човек, за който дори не можех да предположа, че ще ми стане толкова скъп. И когато стояхме под звездите, умиращи от студ, седнали на камък, който ръбеше и на двама ни, но не спирахме да си говорим... Това просто се е запечатало в главата ми като картина.