Ясно.
Аз минах през нещо такова на 14 - 14 и половина, но при мен действително нещата се случиха твърде рано, твърде бързо, твърде дълбоко и с доста по-голямо момче(та).

Мисля, че си неуверена в себе си. Притесняваш се да излезеш от сигурната игра. Не искаш да бъдеш уязвима. Страхуваш се, че ако се отдадеш изцяло, един ден всичко ще свърши и сърцето ти ще бъде разбито. Затова се презастраховаш, свиваш се.
Освен това, може би не си била 100% себе си, не и през цялото време.

Излез от модела си на поведение! Щом тези тревоги възникват, значи вече ти е отеснял (модела). Истинската ти същност напира да излезе на повърхността.
Дай му каквото чувстваш, че трябва да му дадеш! Обаждай му се, когато имаш какво да му кажеш! Слушай вътрешния си порив!
Разбира се, всичко в рамките на нормалното. Не се люсвай от едната крайност - в другата.