Всички сте прави в известна степен. Аз съм и в двете крайности - хем не му се обаждам, което ме прави да изглеждам незаинтересована от него, хем наистина може би му изглеждам сигурна, защото винаги му вдигам, като ми звънне. Както казах, просто не мога да намеря баланс.. Но пък и той ме е наранявал, не малко пъти..
Може би, защото не се опитвам да съм себе си, както казахте, а искам да съм "перфектната" за него..
Ще се опитам да послушам съветите ви и да бъда по-естествена. Днес има малко напредък, мислех си за него и реших да му пусна стреличка просто ей така, за да знае, че си мисля за него, което май не съм правила досега. Мисля, че успях поне за малко да забравя "страха".