П.П Прощавам си,че мисля така.

[LadyDi]

Любовта и която си изпитвал/а ще се замести от нещо,което в голямата си степен няма да носи щастие.Въпроса тук е,че в голямата си степен хората сме свикнали да живеем с заместители на щастието и да се насилим да продължаваме да сме с хора,които вече не ни носят щастието и любовта,която я е имало в началото на една връзка.

А щастието идва единствено с любовта?

Това не е вярно.

Не,но съгласи се,че в голямата си степен хората търсят точно това.Ако човек има възможността да опита нещо ново и сметне,че връзката му се изчерпала,по добре е да го направи,а не да се задържа там където му е било хубаво някога.Тук изключвам един брак с деца,където отношенията са преминали в друга фаза.

Пак не си прав/а (извинявай, не съм сигурна момче или момиче ). Защо, когато има брак с деца и ти не си... хм, щастлив с половинката си, да се натискаш да седиш? Дори децата усещат, когато между родителите нещо не е наред и с това вредиш на тях...
Но не съм съгласна, че любовта е единственият извор на щастието. Напротив, ако имаш правилната нагласа, всичко може да те направи щастлив.

[strave]

Момче съм.Приемам,че е възможно и да си права изказвам мнение,а и самата тема предполага голяма възможност за дискусия именно защото много хора са сблъсквали с проблема да изпаднат в ситуация в която ежедневието да ги погълне и връзката им да се лиши от смисъла,който са влагали преди в нея.

[LadyDi]

^ Съгласна.
Просто исках да кажа, че любовта не е всичко за успешната връзка.
Но когато ежедневието лиши връзката ви от смисъла, който преди сте влагали в нея... винаги може да откриете друг смисъл и това пак да ви е достатъчно да продължите.

Неведнъж съм казвала - всичко е въпрос на нагласа и желание. Ако от самото начало човек си мисли, че не би могъл да бъде с другия цял живот - то просто подсъзнателно ще саботира сам връзката...

[kalpazanka]

ShtrudeL, самата аз също имах такъв период, когато бях на твоята възраст. Просто едно към едно с нежеланието да живея под един покрив с мъж, доста дълго си казвах, че не искам деца, тъй като, с нежеланието да се обвързвам, бих разбила и техния живот и представи за семейство и/ а и как няма, като има всяка година "нов тати"/, но с времето поулегнах. С времето приоритетите се пренареждат. Не става въпрос да мислиш за това кой ще ти реди хаповете за паркинсон, като станеш на 70, нито кого ще юркаш да мие чиниите или нещо от сорта. Самотата тежи. Кофти тръпка си е да се прибереш в апарамента след тежък ден и да няма с кого да си обелиш една дума, да няма кой да ти се обади да те пита как си, да няма на чие рамо да се облегнеш при нужда, да заспиваш сама и при всеки шум да се ококорваш и да не те лови сън до сутринта. Такива сме, че не можем по сами.

[Elenichkaa]

Мислиш така само защото не си опознала истинската любов.
Банално ама,то всичко банално е истина...или почти всичко.
Може да стоиш до някого ако трябва и 30 години,без и да ти хрумне да му изневериш,само ако имаш всичко от което имаш нужда.Ако той ти дава всичко,което искаш,и ти се отдаваш,поначин по който искаш.
Иначе да,в тиин възрастта не може да става дума за такива неща,поне не и в днешно време.
Типичен пример обаче са баба ми дядо ми.По тяхно време родителите са избирали съпруг/а за детето си.Но дядо и баба толкова се обичали,че дори имали смелостта да се противопоставят на тогавашният морал и възгледи.Било им е трудно,но ето има няма 40 и кусур години откак са заедно и се гледат тоолкова нежно,не съм ги чувала да се обиждат никога!
И сега в тия "тъпи и модерни" времена всички сме много големи философи,много я разбираме любовта,а всъшност излиза,че сме ОГРАНИЧЕНИ<ТЪПИ<МАЛОУМНИ и вярваме само на това,което ни е изгодно.Не обичаме да се жертваме за другите.Дори навлезе и думата "мазохист".Много често почна да се използва.Сигурно за това има толкова самотни хора.Просто не са готови да повярват,нито да се жертват.Звучи перифразирано,но за завършек ми хрумна това:"За голяма мечта,трябва голяма саможертва"--мазохисти,а?Бих казала мечтатели,или още по-добре---хора с изпълнени мечти!
ПП:Нека авторката не се чувства пряко засегната от думите ми.Не визирам нея,това са собствените ми наблюдения за повечето хора!
Ай със здраве ,че бахти романа изписах

[Amorrous]

Ще си намериш и ти майстора(истинската любов имам предвид)
пп.Какви са тия отегчени и пълни с песимизъм теми,млада си,я се стегни и си намери някакво занимание и приятели,и се радвай на живота Безделието ражда демони ,направи нещо,за да си щастлива,нещо,което те удовлетворява и запълва времето и теб самата

[lLady_MooN_RaiN]

Ще ти дам пример да видим как мислиш по въпроса : )

Представи си , че си с един човек вече 5 години и мислите така да си продължавате цял живот. Този човек те уважава , разбира,подкрпя, а може би и още са останали красивите трепети от началото на връзката ви(дори и малко да са да речем). В един момент обаче на теб ти става скучно и еднообразно. Омръзнал ти е този човек. Наистина минали са 5 години. И ти усещаш привързаност, но просто за теб няма смисъл от това моногамие, след като я няма вече огромната тръпка. Оставяш 5 годишната си връзка и тръгваш с някой нов- тръпка,любов,чувства, страхотен секс - Всичко е прекрасно. И си казваш това е , с него съм. И какво се получава минава 1 година,2,3,4,5.. и идваш пак на същото положение. Пак сте си омръзнали , пак я няма голяма тръпка, само че този път човекът с който си нито те уважава , нито зачита, нито нищо. И какво ? Просто ти давам пример за това , че рано или късно всяка връзка уляга. Изчезват началните трепети. Но според мен ако имаш късмет Любовта и уважението ще останат. Ти ако цял живот гониш ТРЪПКАТА , само ще си гониш..Защото тя е до едно време. Замисли се над примера ми.: )

Много съм съгласна с теб. Наистина тръпката не е вечна, но истината е, че след тръпката, идват други неща, които също са много хубави, като чувството за сигурност, това, че познаваш човека, толкова добре и той те познава, не е нужно да играеш роли, нито е нужно да се обясняваш или оправдаваш, защото той сам разбира всичко, спомените, от хубавите ви моменти заедно се трупат и...това е много по-ценно от първоначалната тръпка.

[ShtrudeL]

Ще намериш истинската любов,ще си намериш майстора,като порастнеш ще разбереш дрън дън...

Защо си мислите,че не мислех като вас до преди месец-два-три? И не, не ми е щръкнало ей така вчера да мисля така.
Реално погледнато съм права. ^^
Оптимистично хората просто остават с човечето до себе си,защото не искат да оставят 3-5-7-10 години брак/връзка и да останат сами. Знаят,че не се обичат,но просто остават заедно. Примиряват се.

[Amorrous]

Ще намериш истинската любов,ще си намериш майстора,като порастнеш ще разбереш дрън дън...

Защо си мислите,че не мислех като вас до преди месец-два-три? И не, не ми е щръкнало ей така вчера да мисля така.
Реално погледнато съм права. ^^
Оптимистично хората просто остават с човечето до себе си,защото не искат да оставят 3-5-7-10 години брак/връзка и да останат сами. Знаят,че не се обичат,но просто остават заедно. Примиряват се.

Ами това е твоят начин на мислене..И мен ме е страх,че някога ще почна да мисля като теб,дано не стане.В момента вярвам,че съществува такава вечна любов като по филмите ,макар и да не се случва на всеки. И все пак не го мисли,както казах,няма да е зле да си намериш друго занимание

[Lancelot]

Просто Страх.


Реално погледнато не си права. Това, че си виждала стотици такива връзки, не значи нищо. Пък и не смятам, че компетентността ти е на такова ниво, че да можеш да преценяваш какво чувстват хората помежду си толкова добре. Хмм, както и да е.

[SolemnityOfDeath]

А може и да си уморена от връзката, в която си сега, и да имаш нужда от време за себе си и спокойствие.

[babity]

Не става въпрос да мислиш за това кой ще ти реди хаповете за паркинсон, като станеш на 70, нито кого ще юркаш да мие чиниите или нещо от сорта. Самотата тежи. Кофти тръпка си е да се прибереш в апарамента след тежък ден и да няма с кого да си обелиш една дума, да няма кой да ти се обади да те пита как си, да няма на чие рамо да се облегнеш при нужда, да заспиваш сама и при всеки шум да се ококорваш и да не те лови сън до сутринта. Такива сме, че не можем по сами.

Точно това има предвид и аз.

[MaLkaTa_LaDy]

Мисля, че ти трябват няколко нюанса оптимизъм. Не си ли изпитвала безгранична любов към някого? Дори братя, сестри? Това те извисява... не тръпката. Така смятам.

[Feliz]

Мисля, че живота с един човек би бил скучен и отегчителен само ако той е неподходящ. Но ако успееш да намериш човека, роден за теб, този, с който да почустваш мигновенна връзка няма да е така, защото когато си го намерил ти просто не се нуждаеш от нищо друго, защото той е всичко за теб.

[xSANYAx]

Аз мисля също,че си зависи от хората.Един е вятърничав,друг пристрастен и т.н. Хората се привързват бързо,когато имат силни чувства,според теб защо има толкова бракове,ако им омръзваше и си сменяха половинките като носни кърпи..

[ReaDy]

Авторке, разсъждаваш като типична тийнейджърка.

Как би мислил сериозен и зрял човек по тази тема>?

Едит: Чувствам се глупаво. Всичкия морал и всичките нормални неща са толкова гнусни. Отвратително е,че само аз мисля тъй. Бих се омъжила за някое човече като мен и бих му изневерявала,защото знам че няма да ми се разсърди и двамата ще сме щастливи,свободни и ще ни е уютно заедно. Ще е толкова забавно.
Отблъсква ме прекалената привързаност,чувството за контрол и най-вече това че всеки би се разсърдил/обидил заради постъпките ми.

Ае мноо ми е интересно...на някой пука ли мо кфо те отблъсква или кво мислиш, а?

[Niakoitam]

Как хората успяват да са толкова много години заедно? То е ясно,че не са си интересни и най-верояно им е скучно...но защо са заедно?
Тоз въпрос ме подтиска ужасно много...
Аз май не искам семейство...дете...Не искам да съм с един човек до края на живота си...т.е..искам,но знам че няма да ни е интересно и ще искаме да сме с други.
Самият факт,че няма да ми пука колко пъти ми изневерява мъжа ми ме плаши. Разбира се стига да не знам. Просто няма да правя сцени и ще го приема. Няма да се чувствам предадена,унизена и т.н. понеже едва ли ще го обичам толкова. Това е ужасно.
А аз толкова много обичам да се радвам на хората,които обичам и които са ми приятни. Но всеки,който ми харесва един ден ще ми омръзне и аз на него. Не че ще ми омръзне...просто ще видя,че не е това което искам да бъде и всичко ще ме дразни малко или много.

А П А Т И Я

бум

край

мина ми май



http://www.vbox7.com/play:8f6ae763 say say bye bye say say bye bye...to her

Има различни типове хора, на чиито характера се изгражда основно от живота, които водят. Ти като че ли си започнала вече да се стремиш към така наречената свобода може би поради сравнително дългата връзка, която имаш. Аз например искам любов и то доста, но има много обстоятелства, които ми пречат да протегна ръце и да чукам по вратите докато не ми се отвори някоя, а това няма как да не стане ако съм достатъчно настоятелен в тропането. Аз обаче не съм, защото не съм от хората, които имат желание натрапчиво да тропат по чуждите врати след като знаят че даже не са си оправили къщичката.Просто си чакам евентуален подарък от съдбата ако пък ли не ще чакам докато не си оправя някакси собствената къщичка.Да ти сега може би леко си се пренаситила и за това мислиш така. А защо не и това да ти е първата или първата сериозна връзка като цяло. Детето в теб все още иска да се порадва на живота си и за това мислиш така. Може би те е страх и всичко, което пишеш се поражда от несъответствието между реалността и това, което силно ти се иска понякога. Това поражда едно недоволство от теб към заобикалящият те свят и се появява подобни мисли в теб и подобни теми. При много хора е така. И при мен има доста голямо несъотвествие между мечтите и желанията ми от една страна и реалността от друга. Често това озлобява хората. Виждал съм го и го виждам постоянно около мен и се старая да не му се поддавам. Не е казано че ще изживееш живота си с първият, с които си тръгнала. За това са гаджетат-проба,грешка и т.н. Сватбата вече е една много по важна и решителна стъпка в живота. За това според мен за да не съжалява човек един ден и да издържи бракът му за цял живот трябва да внимава кога и за кого точно ще се ожени. Колкото по-късно толкова по-дбре според мен. Под късно разбирам набример около 30 годишен, а не на 50-60-70 години. Самотата понякога е по непритна от всичко друго. Казаха по-горе защо. Няма смисъл да повтарям. Но хората попринцип сме си доста ненаситни животни. Почти никога не сме доволни и винаги искаме това, което нямаме, а ако го получим може и да започнем да желаем съвсем обратното.

[krem4et0]

Пиша по темата, а после ако има още нещо ще добавя. Вчера се навършиха 6 години откакто сме заедно. От около 2 месеца вече живеем заедно. За скука и апатия обаче на говоря. Всеки път като е с мен, като знам, че ще си дойде от работа, като го целуна и прегърна,усещам тази топка в стомаха, която имах и преди 6 години. С тази разлика, че сега е в пъти по-силно и по-хубаво. Откакто живеем заедно ми е още по-хубаво. Толкова щастлива не съм била и дори готвенето, чистенето и дребните му недостатъци не ми тежат, а ми харесват, защото сме заедно, двамата и се обичаме. Дано да запазим искрата още много години, но аз с ръка на сърцето казвам, че от ден на ден го обичам все повече и повече и ставам все по-доволна и щастлива. От първия ден на връзката си до сега съм влагала много чувства, усилия, много от себе си, защото съм знаела, че е той - мъжът, който обичам и с който искам да съм цял живот.

Пука ми дали ще ми изневери. Ако го направи това ще е краят. Ние двамата трябва да сме си достатъчни за секс, партньорство, връзка. Не приемам изневярата и бих се побъркала, ако ми се случи.

Не съм си само достатъчна. Чувствам се цяла и завършена с човек до мен и най-вече намирам смисъл в живота си, намирам стимул да въвря напред. Той ми е любовник, приятел, любим, най-близък човек и не си представям да съм без него, защото с него всичко е по-хубаво.

Искам да се оженим не заради документи или пари (и без това аз бих била ощетена, а не аз се дърпам), а заради идеята да заявим пред всички близки и познати, че ние се обичаме, че сме семейство, че си принадлежим. Съпругът на...съпругата на...това искам, а не документа, договора или каквото е там.

Дай по-оптимистично. При мен тръпката не е изчезнала, а и има нещо по-хубаво от нея - дълбоката, всепоглъщаща любов. Няма нищо по-страшно от това да си сам и нищо по-хубаво от това да не си. По цял ден е мотая из апартамента сама и като си дойде цялата къща се изпълва с живот. Вчера не си дойде на обяд и ми беше толкова самотно цели 10 часа без него...Побърках се от самота и от липсата му.

[nymphadora]

Ах,колко драматизъм в таз тема!!
И аз ти прощавам,че си ограничена,предубедена и лигава.

[CrAzYanDlaZy]

Оо Аз съм си аз и никой няма правото да е част от мен. Това означава да завися от него и да не мога без него.[/b]

С това изказване ми правиш впечатление на самовлюбена егоистка... Ако е така, тогава няма какво да обяснявам, защото няма да ме разбереш. ... иначе съм съгласна с русокоска и кремчето.

[unbreakabl3]

Има хора, които цял живот се опознават и преоткриват, цял живот имат какво ново да си покажат, цял живот я има тръпката помежду им. Айде и да не е цял живот, то за доста дълго време. То си е до хората, ако те умеят да се заинтригуват постоянно, да не позволяват на скуката да влезе в отношенията им, защо да не остареят заедно..?