Пак този секс бе...

[dimitar_ak]

Значи още никой не ти е завъртял достатъчно главата.

[sasha_90]

На колко години си всъщност?

[krem4et0]

Правих секс на 20, близо 21, защото и моето убеждение беше такова - любов, чувства, отдаване на подходящия. Дали средата, дали родителите или дали аз си го втълпих - не знам. А иначе да кажа нещо за мнението на ЛейдиДи - не го направих, защото много ме беше засърбяло, а защото исках да отдам всичко на този човек, включително и тялото си. Да не се повтарям, но не съжалявам и грам, че се "пазих" за точния човек и пренебрегнах всякакви сексуални прояви с други преди него. Сега щях а се ненавиждам, че не съм се пазила за Него.

[babity]

Кремче, понякога ей така като "си загубя пътя" и се сещам за теб и за една позната, с подобна история и някак ми се връща куража. Пример си ми!

Саша, на 18 съм.

[krem4et0]

Е, аз не съм типичния пример, защото понякога човек колкото и да чака и да познава партньора си, може и да не сполучи. Това си е до късмет. Не казвам да отлагаш момента до безкрай. Истината е, че ако не бях срещнала него, вероятно щях да го направя с всеки, който ми харесва малко повече. Но още след първата ни среща знаех, че е той, че желая първия ми път да е с него. И ти някой ден ще го усетиш. Ти съвсем не си престаряла и съвсем не е ненормално твоето мнение и поведение. Трябва просто да улучиш момента и човека.

[LadyDi]

А иначе да кажа нещо за мнението на ЛейдиДи - не го направих, защото много ме беше засърбяло, а защото исках да отдам всичко на този човек, включително и тялото си. Да не се повтарям, но не съжалявам и грам, че се "пазих" за точния човек и пренебрегнах всякакви сексуални прояви с други преди него. Сега щях а се ненавиждам, че не съм се пазила за Него.

Аз не съм казала това...
Казах, че ако й се прави секс, нека прави. За мен е глупаво да робувам на всякакви предразсъдъци - били те морални (с други думи "пазенето за специалния човек") или чужди (обвиненията, че съм станала "дърта девственица" - поради липса на друг термин ).
Идеята ми беше, че трябва сама да реши дали е готова, дали й се иска и дали й се прави. Ако за нея принципите са по-важни от желанието - нека е така. Просто трябва да следва себе си, а не това, което й се набива отвън.
Аз също започнах да правя секс сравнително късно, така че... не ми слагайте думи в устата

[krem4et0]

Не, не това имах предвид. Просто, че не винаги първопричината е точно сексуалното желание, а може и да е друго желание. Едва след като започнах да правя секс започна да ми се прави секс.

Идеята ми беше, че трябва сама да реши дали е готова, дали й се иска и дали й се прави. Ако за нея принципите са по-важни от желанието - нека е така. Просто трябва да следва себе си, а не това, което й се набива отвън.

Права си за това. Сама трябва да го пожелае...иначе не става!

[LadyDi]

Едва след като започнах да правя секс ми започна да ми се прави секс.

Same here...
Но започнах да го правя, защото реших, че искам да започна, а не защото срещнах най-специалния Не и защото ми повтаряха, че ми е време. Просто реших, че го искам и толкова.
С въпросния човек не си говоря от години, за мен е затворена страница, но не съм съжалявала за случилото се

Виж, всичко е въпрос на вътрешно усещане. Ти си по-романтично настроена към любовта, което при мен малко липсва

[krem4et0]

Аз също не мога да разбера дали при авторката е нейно или нечие друго желание. Вижда ми се, че има някаква вътрешна борба между желание, морал, нещо казано, нещо насадено, принципи. Докато не изясни за себе си какво точно желае и какво ще й носи вътрешно спокойствие. Желанието да изчакаш трябва да е само и единствено нейна вътрешна убеденост, защото иначе винаги ще я има тази борба.

[Hilary_]

krem4et0 и на мен винаги ми е била и ще бъде за пример!

п.п. съжалявам за спама ..

[soul1199]

хубаво е да имаш ценности,по-добре е да намериш човека,от колкото с някой който 6е те разкара на следвашия ден

[Punisherrr]

А всъщност за какво е ''тревогата'' ? Аз тия заветни 18 години изобщо не ги смятам за някаква преклонна възраст. След 2 месеца ставам на 18, но изобщо не се имам за голяма и изключително много ме дразни как всеки си мисли, че като навърши 18 става 'безсмъртен'..както и да е.
Но има ли смисъл да ти кажа аз или някой друг, че няма нищо нередно в това да не си намерила твоят човек още, ако ти самата си в някво противоречие със себе си и не си вярваш?
Наистина, изясни си как се чувстваш ТИ. Според мен си в съвсем правилна посока, но се филмираш под влияние на.... всъщност на ВСИЧКО около теб. Но е излишно. Ако истински вярваш, че си струва да преживееш този момент с човек, с когото се чувстваш сигурно и т.н. ще се чувстваш добре с тази си мисъл и няма да се чудиш какво да правиш, нито да ти пука дали някой го мисли за странно и т.н.