Отново съм в период на мощна апатия. Супер успешно игнорирам всякакви признаци за чувства някъде там и си ми е много добре. Та така... май съм по - скоро необвързана и като всеки от време на време си ми идва зора. Да, да не забравя да спомена, че съм девствена (абсолютно и само по личен избор).И все по - често хората (дори и момичетата) ме мислят за смахната, защото съм се пазила и това един вид се получава като товар. (Ако сте гледали сериала Как се запознах с майка ви, припомнете си серията в която Тед разказваше как всяка жена, която срещне си има определен товар с нея) Та... намирам се в страшно вътрешно противоречие. Мога бързо и лесно да се оттърва от товара, но това значи, че един вид зачерквам всичко, в което някога съм вярвала (за сексът с любов и бла бла бла). Заживях с мисълта, че съм малко по - повърхностна, отколкото ми се иска, ама точно с това, че съм безхарактерна и си потъпквам ценностите, ще ми е много трудно. Имам нужда някой да ми каже какво да правя.