За тебе мисля аз,неискам да те губя.
Загубена в сън,от който неискам да се будя.
Всяка вечер те сънувам и за твоите целувки аз бленувам.
Самотно е знай,когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме сграбчи мъка голяма,
а мислех ще спре да боли!


Сърцето ми рони сълзи,
плаче и вика върни се ти.
Незная без тебе как да живея,
не мога аз нищо друго да копнея,


Седя във ъгъла и страдам,
мъча се да стана,но пропадам.
Очите пак са насълзени
и в тях блестят безброй сълзи.
Къде ли отиде,къде ли замина?
Защо таз болка по теб не отмина?
И как да се боря с нея сега?