На горещия стол е Sham

[Sham]

С какво асоциираш всеки един от сезоните?
Сезоните ми са в сърцето, останалото е просто бекграунд. И все пак ще дам по една асоциация:
Зима – топлина, уют
Пролет – начало, събуждане
Лято – абсолютното спокойствие на духа, вдъхновение
Есен – край, кал, привидност
Какво впечатление мислиш, че оставяш, след като се запознаеш с някой?
Погрешно. Ако случайно ме запознават с някого (или някой се запознава с мен), той често остава с впечатлението, че съм дръпната, дори надменна, а всъщност трудно се отпускам пред нови хора, но изтече ли веднъж инкубационния ми период, нещата си идват на мястото.
Когато аз се запознавам с човек, с когото съм преценила (след дъъъълъг и прецизен аналитичен период), нямам никакви проблеми с „разкриването”.
Като цяло съм много открит човек, защото държа близките ми хора да ме познават изцяло (като очаквам подобно желание и от отсрещната страна, което е проблем), повърхностните взаимоотношения ме отвращават и ги избягвам. Или си вътре и с двата крака, или просто няма място за теб.
Какви мъже харесваш? – интелигентни (вкл. емоционално). По-често бивам привлечена от мъже на(д) средна възраст.
Опиши как минава един обикновен твой ден. – на периоди. Докато съм на училище му се отдавам – посещавам го, когато ми остава време го прекарвам по парковете, виждам се с приятели, ако нямам часове вечер – ходя на театър, чета и пиша. Генерално – през повечето време обичам да ми е тихо, предпочитам камерен състав около себе си. Падам си и домошар, мога си чета/пиша/свиря/гледам филм/решавам задачи/моделирам нещо/... с часове и да се чувствам прекрасно. Но когато ми се дивее, правя го макс, точно в двете крайности.

мислиш ли се за по-артЪ и специална от другите? ама честно.
Не съм наясно как се степенува изкуството, ако ми обясниш, ще отговоря.
А кои са другите? Адът?
Смятам се за специална, посочи ми някой, който не се.

Как ще коментираш IQто на последния човек, задал ти въпрос (като не броим мен)

Едит: Харли развали целия ми въпрос.
май е за добро, защото що се отнася до безсмислени индивиди, ставам плашещо крайна, а „чиста раса” придобива съвсем нов нюанс.


Доколко си критична към себе си и другите? - прекалено, особено самокритиката ми е заложена в гените. Оттам – неувереност и прочее хубавини. Що се отнася до останалите – стремя се да съм обективна и отворена за различни гледни точки, привички, поведения.
Мислиш ли, че знаеш истинското значение на думата "обич"? – не мисля, че абстрактни понятия, като „обич” имат конкретно значение. Каквото налееш в думата – това. Затова и се съмнявам, че двама души могат да обичат по един и същи начин.
Ако ме питаш, дали съм обичала – да, обичам, за мен това е състояние на духа, не действие, което извършваш от и до определен момент.
Любим философ, любима философска мисъл също така?
Твърде бегли са познанията ми в областта, тепърва започвам да запълвам празнини, но към този момент най-близък до моите виждания и възприятия за човека и света стои Кант с трансцеденталния си индивидуализъм. Приемам идеята на Лок за tabula rasa, но вярвам, че във всеки човек е заложена абсолютната потенция, а спрямо персоналният опит се отключват отделните възможности/способности. (В този ред на мисли, ми се ще човекът да се обляга на опита на предхождащите го и да спомага за достигането на идеалното си, пълно състояние, а не, както в наши дни, да се връща към готическото и първичното.)
Споделям „Съществуването е усещане” на Бъркли, като смятам, че всичко извън човек е плод на възприятията му, => „реалност”, с общ смисъл на думата, не съществува, поради строгата си субективност. Изобщо, красотата на света ни се крие в абстракциите, а ако не съществуваше човекът-маса, речниковите значения нямаше да имат давност, а обмяната на опит (знание) между отделните индивиди щеше активно да подпомага развитието на вида ни.
„Познай себе си” на Сократ ще да е Сентенцията. Ако не си наясно със себе си, то светът, който съзнанието ти създава, не ще има никакъв смисъл.

бориш ли се със себе си? – (почти) всеки ден, все пак правя опити да живея в общество
а преборвала ли си се? – да, макар да предпочитам да печеля
за какво мислиш преди да заспиш? – за различни неща, общо взето несъзнателно програмирам сънищата си, което е изключително приятно, когато съм щастлива, и ужасяващо, когато състоянието ми е добро.