На горещия стол е Sham

[Sham]

Късно се включвам, но...

Има ли едно малко детенце в теб, което ти говори с тънко гласче, карайки те да се усмихваш спомняйки си за (не)далечното минало..?
Не, има миниатюрен възрастен, който боботи неприятно, размахва пръст, щипе и ми връзва връзките.

Довърши изречението (ама искам да си описателна (: )
- Дъното беше тук, аз паднах, усетих студенината и влагата, която се пропиваше във всяка една моя костица, мисъл и плът.... - закъснявам за училище, а и не се чувствам добре, та ще ми простиш, че пропускам творческата задача)

Искам да ми кажеш какво те плаши? Не душевно, а физически, от какво изпитваш погнуса, кое те кара да извърнеш глава и да пристъпиш назад, когато го видиш? – всякакви сериозни болести и недъзи, просто не искам да си представям как се живее с физически ограничения, предпочитам смъртта пред подобни гадости.

Има ли хора, които са ти искали прошка, а ти не си им дала такава, и какво е прошката за теб? Трябва ли тя да се дава всекиму? – Не, няма такива хора. Лесно прощавам, но съм ужасно злопаметна и водя оценки „поведение” в ума си. Да простиш значи да надмогнеш себе си и егото, да израснеш, но и да признаеш, че цениш някого, дори повече от себе си.

П.П. просто те обожавам... Усмихваш ме... – аз благодаря, усмихна ме)

Най-големия ти страх/слабост/фобия ?
Да се изгубя, да не се сбъдна и споделя/силно се привързвам и завися от хората/да съм сама в затворено пространство сред голяма група непознати, изтръпвам, държа се нелогично, пр...

Благодаря на всички за вниманието, на малките специално!))
Пазете се!)