прост ми е въпроса, но не знам до колко ще е възможен отговора след като нямам желание и намерение да разкривам много детайли.. всеки път се случва едно и също и всеки път си казвам, че на другия ден ще е различно. тва ми остана, да се надявам, че ще е по-добре. да, ама вече не искам да се надявам. просто искам да се свърши. мисля, че вече стана ясно накъде бия. да, самоубийство. седя си и си мисля колко е лесно, обаче нещо ме спира. колкото и тъпо и егоистично да е, не ме спира аргумента "оо, ама ти помисли ли за хората, които те познават". еми аз не мога да го живея тоя живот, заради тях, съжалявам. пък и не вярвам на много хора да им е гадно за мен. вярно е, приятели имам, много добри при това, но все ще им мине. ако знаех, че със сигурност ще направя това, което искам да направя, бих им се извинила за целия шит, който ще им причиня. за семейството пък изобщо не ми пука кой ще страда, кой не. те са сигурно главната причина за тва мое намерение. не искам да казвам що, просто по всякакъв начин дали волно или не успяха да ми съсипят живота. не ми пробутвайте "ама тва го правят само хора с лабилна психика, само страхливци", ок, сигурно съм такава. та въпроса ми е какво ме спира? желание не ми липсва. едва ли е и любопитство да разбера какво ще се случи с мен след време, тъй като за 17 години съм разбрала, че колкото и да се надявам и да вярвам, нищо хубаво не ме очаква. не мисля и, че е страх, защото знам, че докато се усетя колко ме боли, вече ще съм умряла. не ви пиша, за да ме успокоявате, утешавате и да ми казвате как всичко ще се оправи, след като нито знаете кво ми е, нито ще разберете. а и спокойно, едва ли ще се самоубия, нали вече казах, че нещо ме спира. от вас само искам да ми намерите логично обяснение кое е това нещо?? моята празна главица не може да го измисли..