Това което изброяваш за себе си не е лошо. Не е детинщина, а начин на живот . Щом не пасва на този на партньора - последният да си обира крушите.
Рядко общувам с хора от заобикалящата ме среда именно поради причините, които си изброила горе ^ Гледам да си стоя на спокойствие със семейството и приятеля ми поради същата причина. Моето момче си е достатъчно зряло, нищо не искам от него.
Ама , да речем, за бившите, дето бяха с няколко години по-големи от мен (2-6) - бих ги посъветвала да започнат най-накрая да мислят за бъдещето си и как ще изхранват някой ден семейство. А не да се мотаят по кафетата. Да си строител, сервитьор, общ работник - за младите трябва да е временна работа, не до пенсионна възраст да си карат така. Имаме толкова възможности за обучение, ама колко се възползваме..
За мен един човек е зрял, когато почне да се интересува не само от себе си , ами и от другите, заобикалящите го. Също и от бъдещето. Да направи нещо за него. По възможност- нещото да е добро.
За един млад човек това е достатъчно ^ Надали на много хора им се занимава с проблеми от по-глобален мащаб.