^Отговорих по-горе.
активизъм/превенция; писане; музика
Свестен си, но после ще те чета
Най-страхотния концерт, на който си бил?
На какво се смееш?
Романтичен ли си?
Зодия?
Мнение за Тооl?
A за Placebo?
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Разбирам, хах. Много съм изписал, но въпросите са истински провокиращи.Първоначално написано от jghgh
...но после ще те чета
Хммм, доста се замислям. Колебая се между гида на Benediction в Blue Box и когато в Христо Ботев направиха 20 Years Nuclear Blast.
А навремето имаше едно страхотно скромно фестче в полите на Рила - "Рок в Рила", над Бели Искър. Там със самоковските ми другари какви подвизи сме извършвали...
ех...
Първо, на човешката простота. Няма нищо по-смешно от човек, нямащ капка понятие за себе си.
И второ, на себе си - обожавам да се смея над себе си и лесно си намирам за какво, както и се смея с другите, когато те ми се смеят.
Имаше един актьор или политик, не му помня името и нищо, който казваше, че сутрин нямал търпение да стане и да си купи днешния вестник, за да види карикатурата си вътре.
До клинично състояние. И не свързвам романтиката непременно с любовта - тя е навсякъде и във всичко, в което искаш и имаш нужда да я откриеш. А аз честичко имам нужда да придавам емоция на нещата около себе си, затова лесно ми се получава... дори прекалено.
Теляк, хах.
Имаше време, когато ми бяха много любими. Но тогава слушах по-лигави неща. Иначе са тотални болници, псолютен култ.
Нямам мнение и не ми харесват.
активизъм/превенция; писане; музика
Това е достатъчно.. Странно момче и птица си.
Радвам се, че не съм единствената, която пише десетки редове "повече от стандартно есе 300 знака"
А какъв хумор харесваш?
Какво намираш в бруталната музика за "кръв и лимфа"?
Изглеждаш на човек, който търси и предпочита смислените неща с послания, а не просто някакви бумтящи неща (останала съм с впечатление че ги слушаш по много)
Мнение за метълистите в тяхното множество?
С какво свързваш думата елементарност на прима виста?
Приятен юзър и защо ти е приятен?
Любимо ястие?
Държава, която те кефи как й звучи името?
Според теб защо си толкова чувствителен? Много странно е за момче да съчетаваш подобна душевност с интелект...... което е чудесно всъщност, но айде спирам с четкането.
(Просто денят ми е кофти и твоят стол ме кара да се усмихвам, сериозно. Много ми допадна това, което прочтох на 1во виждане (половината от твоя стол). Мислиш.
Edit:
С какво свързваш думата посредственост?
Какви хора харесваш и какви не?
Какви качества цениш у хората?
Какво те изнервя у тях (хората)?
Коментирай израза "Харсвам човека, но не и хората" - всичи възможни асоциации, ако искаш го разтегли отговора, даже ще е по-добре.
Какво те натъжава (по принцип)?
Какво те радва?
Харесваш ли си името?
Любими имена (за момичета и момчета)
Брюнетки, блондинки?
Дойде ми музата..
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
какво може да те накара да се усмихнеш?
домашна уютна обстановка или шумна и щура компания?
какво се е променило в поведението ти в последните години?
какво би и не би направил за пари?
до колко са важни парите за теб?
музиката е....?
има ли песен,която слушаш постоянно,когато не си на кеф?
Работил ли си нещо и ако да какво?
Толерантен ли си към хората с различна сексуалност?
Какво ти е мнението за екстрадирането на румънските и българските роми?
Коя е най-голямата лъжа,който си чувал по свой адрес?
Ако те изберат за примиер на България-кои ще са три сфери,които ще започнеш промени и защо?
Кое е нещото,което те дразни във твойте връстници?
По-грубичък. Хора, които не ме познават, а си позволявам да се държа с тях обичайно за себе си, понякога ми се сърдят, че прекалявам. И с право, разбира се.
Гнусно саркастичен съм на моменти.
На първо четене звучи абсурдно, но в тези бумтящи неща има много повече от пращащящи черепи (това се отнася за по-стабилните банди, не толкова за по-комерсиалните).
По-горе обясних, че деструктивното в любимата ми музика съхранява трезвото ми мислене. Ако от време на време няма някой да ми изръмжи в слушалките и да ми запее едни благини за сладостта на разложението (или нещо по-политическо), идеалите ми ще ме откарат бързо в облаците като балон с горещ въздух. Да вярваш без да имаш връзка с реалността е много лошо, а аз, като човек на крайностите, съчетавам градивната си работа с деструктивната субкултура, от която съм част. Простичко е.
Имам си една моя теория, че днешните метълхедс (и това е свързано с горния въпрос) са някогашните Деца на цветята. Днес обаче, половин век по-късно, разочаровани (това е ключовата дума) от всички унищожени мечти и несбъднати обещания, тези деца не пеят за любов и мир, а за смърт и война. Тези хора са (сме) хора на крайностите, на абсолютната експресия или тоталната импресия – и затова след всичките катаклизми на 20 век минаха от едната крайност в другата. В последна сметка всичко в човешката личност се отнася или до секса, или до смъртта – Ерос и Танатос - съграждане и разрушение – питай дядо Фройд.
Но всичко това е на концептуално ниво и по отношение на метълите като носители на метъл културата – в принципен смисъл.
Колкото до метълите (мога да говоря за у нас) такива, каквито са – повечето фенове в България са просто аграри, навлекли тениски на Млековар/Найтуиш/Металица/Мейдън. А и в последните години нещата съвсем се изкривиха, щото новата реколта фенове израснаха сред много концерти и си мислят, че всичко е даденост за нас като маниаци, пък старите фенове вече не си се побират в дънките и са по-трактористи от всякога – изглупели ракиени чудовища. Тъжно ми е, че са малко металните глави у нас, които имат съзнанието какво, защо и как слушат, при все, че всеки четвърти разправя колко много слуша и разбира от метъл.
Простота и съвършенство. Ако на „втора виста”, хах, я отнеса към човека, с нищо хубаво.
Ти си сред приятните ми (за да върна четките), Sham също, особено след като се оказва, че не ми се дразни прекалено, хах. Harley, realantisocial, shadow4e и SolemnityOfDeath по конкретни причини, но също. Canis-а е тотален култ. strangler е момиче с позиция и аргументи и ме кефи. Има още, разбира се. С отговора на "защо" ще стане прекалено.
Хм. Капама, мисля. Но съм ужасен лакомник и няма храна, която да не обичам.
Джибути.
А крокодилът защо е по-скоро дълъг, отколкото е зелен? Дори и това сигурно си има по-просто обяснение.
Статика. Човек, който е посредствен, е човек, който в дадения период от живота си е на едно място и му е трудно да потръгне пак, затова, вместо да чувства себе си част от динамиката на света, прави света част от своята статика.
Не харесвам хората, които не допускат ни най-малко, че другият отсреща има свой живот, свой опит, свои ценности, свое мислене, свои възможности, свои потребности, свои желания… и съответно не могат дори с полъх да налагат (налагат!, убеждаването е друго) своите такива върху него, особено чрез агресия. И не усещат, че с натиск (па бил той и несъзнаван) няма да постигнат и част от това, което искат в отношенията си с другия.
Вниманието към другия, здравото стоене на земята… Не знам, трябва да направя безкрайно изброяване, а ме мързи чак за това. Ще посоча само едно много важно за мен качество, а именно способността за слушане и чуване/четене и прочитане на всяка дума, защото всяка е от значение и на всеки жест, мимика, движение, защото и те говорят много. Това е красотата и силата на живата комуникация между хората и трябва да се стремим да я овладяваме, ако искаме да стигнем някъде в отношенията си.
Същото като на предния въпрос. Но ще отбележа, че много ме изнервят хората с „мнение по всички въпроси”. Това всъщност често са хора късогледи и с беден житейски опит, които се опитват да изглеждат значими, а всъщност нямат какво да предложат в общуването.
За мен този израз е абсурден, защото или вярваш в човека, или не, а човекът е неразривна част от обществото (на всички нива), както и обратно.
Ако все пак трябва да коментирам, допускам, че става дума за онова, което човек става, превръщайки се в част от инертното общество, т.е. нещо не чак толкова за харесване. Но това е нихилистична позиция, която не подкрепям.
За да изляза малко от абстракциите, нещо по-земно: отношението към младите хора и мнението, което младите хора имат за себе си (по-конкретно у нас). Много, много болна за мен тема, наистина.
Чаша бира, музика за моите уши (сеш’се) и някой и друг час, в който да не мисля за нищо (поне по работа и никакви тревоги).
Да, макар че е дълго и не прекалено приветливо.
Глупаво се чувствам да отговоря на този въпрос.
О, брюнетки и още как! Влеченията ми към блондинките до момента са се доказвали като мимолетни и строго сексуални.
Някое малко дете, докато си играе.
Да преобладава първото – като телец обожавам домашния уют, комфорта и спокойствието. Но затова пък често имам нужда и от второто, в което се старая да съм деен участник и да се разчуе.
Научих доста неща за себе си и развитието си като човек и това се отрази на поведението ми много, разбира се. Станах по-търпелив, първо, и второ, още по-емоционален – мога да усетя стотици нюанси на емоционалния пейзаж около мен дори само за час, дори и да се возя в маршрутката. Това са двете неща, които ми изпъкват. И може би по-уравновесен, поне една идея – за добро или зло.
Очаквам да получа пари единствено срещу труд/услуга, които съм извършил. За всичко останало бих се замислил и колкото по необичайно е, толкова повече бих се замислил.
Доколкото осигуряват материалното, от което душата и умът се нуждаят по пътя си нагоре (може и надолу, за беда, ако става дума за пари, то значи пътят надолу има пряка връзка с тях). По-просто не мога да го кажа и не мисля, че има какво повече да се каже.
Най-съвършеното изкуство – чиста експресия/импресия.
Някои парчета на Deep Forest.
Това сме го обсъждали, но може би не помниш. Повечето от яките за мен банди, а и повечето по-стари такива, спадат към първата графа и като принципно положение ги предпочитам. Но към втората група се отнасят някои други, които са страшни купонджии и слушам и доста като тях, защото често си имам нужда просто от една здрава тресня без прекалено много здрав смисъл. Разтоварва си, все пак.
И по тая тема, поръчах си преди дни и днес си взех страааашната тениска с щампа Grindcore is love! Ще я видиш, направо смазва.
активизъм/превенция; писане; музика
Работил съм в три заведения преди, а в момента работя (на практика) на три места – член съм на екипа на едно столично НПО, занимаващо се с образование и методическа, да кажем, подкрепа за семействата и училищата, както и застъпничи за промени в политиките в семейната, социалната и образователната сфера; национален координатор съм (а от началото на октомври и международен, надявам се) на българската Y-PEER мрежа, част от Y-PEER International – младежка мрежа, работеща в областта на сексуално и репродуктивно здравно образование и права (и застъпничи за по-голямото включване на младите хора в процеса на вземане на решения, засягащи техния живот и развитие) и функционираща в 47 страни по света; и също съм краткосрочен консултант по един от деветте компонента на Национална програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”.
Твърдя, че да, защото познавам такива хора и защото съм се интересувал от тенденциите и проучванията в областта, пък и има отношение към работата ми. Но съм толерантен към искрените сред тях, които са такива заради себе си, а не за пред/заради другите. Повече по това не ми се обсъжда, нищено е стотици пъти тук.
Честно казано, не знам нищо за това. Ако е новина или предложение от скоро, не знам достатъчно, за да си позволя коментари.
Имаше нещо за едни евреи… Сериозни и стряскащи лъжи по мой адрес не знам да е имало, защото страня от всякакви интриги и се чувствам относително имунизиран от тая суета.
Образование, образование и образование. Защото предизборните програми на всички правителства от началото на прехода и досега определят младежките политики и образованието като едни от основните си приоритети, но и до днес мръзнем като кучета по аудиториите в университета. Защото преди време някой си реши, че процесът в родното средно училище няма нужда да е учебно-възпитателен, а само учебен, щото мен някой може само да ми налива мъдрост в главата без обаче да го гледам как се държи и що за поведение има. Защото ученикът у нас се възприема за една бездънна кофа без мнение и свой живот, която трябва да бъде напълнена с връх, при това безотносително с какво и как, само да е много, за да преуспее сред другите кофи; а накрая кофата лесно се пука и и малкото съдържание изтича през пукнатините. И още много, много „защото-та”.
А и защото няма силно развита държава днес, която да не се е усетила о време и да не е направила максималното за образователната си система. И защото образованието и ученето през целия живот са водещи политики в света в момента (и в частност в ЕС) и е доста добре да си стягаме дирниците.
Нещо, което да ме дразни истински и дълбоко – няма такова. По е възможно да ми стане тъжно.
активизъм/превенция; писане; музика
Визията ти за развитието на човечеството през следващите 10, 20, 100 години ?
А твоята роля в него ?
Замислял ли си се защо харесваш фентъзи/фантастика? (не ги подравнявам, просто за по-удобно)
//отговори, както желаеш, оставям те без помощни въпроси този път:Д може би само един - предпочиташ го/я пред...?
Замислял съм се, разбира се, и причината е простичка и мисля, че важи за повечето фенове на жанровете. Това са творби, замислени и създадени с едничката цел да те отведат колкото е възможно по-далеч от реалния свят за отмора и наслада на съзнанието, презареждане. Естествено, някои са доста по-задълбочени, особено що се отнася до сай-фай жанра, докато продължават да изпълняват същата задача.
Да не би да искаш да направиш някакъв паралел с детското във възрастния, насочил съм към този род произведения? Защото такъв съществува, да. Май е излишно да го нищим, ако това имаш предвид.
ZipFail, не пропускам въпросът ти, просто ми е малко трудно да отговоря и ще ми трябва време.
активизъм/превенция; писане; музика
//е, опитах да провокирам леко по посока мисълта за бягството, като необходимост при дадено неуютно състояние/действителност и парадокса с кръговата композиция и изяждането на белената ябълка с все семките, признавам...
Готов ли си вече за семейство и въобще къде виждаш децата в дългосрочен план? Не всичко става по поръчка, но все пак сигурно имаш някакви предпочитания.
П.п. Не издавай кой ти е приятен и с кого се познаваш, че си разваляш вече изградения образ на изцяло форумен герой.
Мога да говоря от гледна точка на това, което правя и от което разбирам, както е ясно. Например след 10 години (а дори са 5 – до 2015 е определен срокът) трябва да бъдат постигнати Целите на хилядолетието (http://en.wikipedia.org/wiki/Millenn...elopment_Goals). Моята прогноза е, че те няма да бъдат реализирани в желания по първоначален план мащаб, което, разбира се, е тъжно, но и напълно очаквано – според сегашните данни, изоставаме с резултатите. Липсва политическа воля за достатъчна и навременна промяна по тези приоритетни области, а и UN системата е далеч от перфектна в някои отношения, колкото и да не ми се ще да го призная.Визията ти за развитието на човечеството през следващите 10, 20, 100 години ?
А твоята роля в него ?
По-напред, честно казано, ми е трудно да гледам и не мисля, че трябва – само внимателното и реалистично, краткосрочно планиране може да даде плодове, и тук е подобно. Ако трябва обаче да си разсъждавам на общо основание, аз съм оптимист за развитието на света - не, защото съм заблуден въздухар, а защото махалото скоро ще стигне едната си крайна точка (и не е ясно с какво ще е свързана тя), а след това отново ще се връща лека-полека в покой. Вярвам в това.
Относно другото – не съм толкова хай, че да си позволявам да говоря за моята роля в бъдещия свят. Особено ми е да пиша за това. Доколкото имам известни перспективи за работа в UNFPA (Фонда за народонаселението на ООН), това може да се нарече по-конкретна роля и пак е нищо. Не съм част от голямата картина и не държа да бъда, а като част от малката не мога да говоря за голямата, още по-малко за ролята ми в нея. Не ми е и обозримо, ако щеш.
Под семейство, ако разбираме по-конкретно частта за децата - не, не съм готов. Имам желание първо аз да съм стигнал едно определено ниво в живота си, от което нататък ще си позволя такива решения (или "нерешения"). А това ниво го свързвам с образование, работа... Децата не са единственото нещо, което човек може да остави след себе си. Още повече, ако наистина искаш деца, трябва да си много убеден защо ги искаш и какво си готов да им дадеш. Особено заради последното, посоченото ниво е важно за мен.
Хах, мерси за съвета, но моментът с "образите" слабо не вълнува. С "героите" - още по-слабо. Но за познанствата съм съгласен, макар че не съм издал нищо.
активизъм/превенция; писане; музика
Га'е, к'во мислиш за Rage against the machine?
Кой ти е любимия сезон и защо? С какви емоции първосигнално ги свързваш?
Любима организация worldwide? Защо?
Единственото, което мисля, е, че ги слушах за последно (малко) в шести клас. Може и седми да беше.
Късната пролет. Защото е топло, но не горещо; защото навсякъде вони на секс - това не е преекспонирано, а факт; защото имам рожден ден, защото става мазало; защото лятото тепърва предстои и се чака с нетърпение; защото е един период на отдих след студа и подготовка за почивка (не, че съм почивал повече от седмица последните две години).
Е, не е една, а и не е до "любима" просто, а по-скоро която считам за работеща добре и ми е интересна.
Dance4Life (google it).
YouthAlliance (google it).
YouAct (google it).
NiteStar (google it - Sham да го провери специално, по нейната част е).
Ба-Ли-Го (google it) - много са, не знам кое по-напред. Изброявам любими международни партньори на моята мрежа (Y-PEER, както посочих по-горе).
От UN системата - UNESCO са ми много интересни, а и са ми директно по специалността, но съм имал много малко досег с тях (да не кажа само един панел и един наръчник).
TakingItGlobal - website - http://www.tigweb.org/ ; не е организацията, но е виртуална общност на млади активисти от цял свят - адски интересна и разнообразна във всеки аспект.
активизъм/превенция; писане; музика
Няма ли да има друг на стола?
А кога трябва да се приключи? На някоя страница или... ?
Междувременно, давайте идеите си - предлагайте себе си или друг. Verminaard е вариант.
активизъм/превенция; писане; музика
Не е за страници. Май трябваше да стоиш 3 или 4 дена, не съм сигурна.
Ми ай модовете да си кажат тежката дума и да нахендря някого на стола.
активизъм/превенция; писане; музика
По принцип беше по три дена, но последните са по-дълги, защото така или иначе повечето от редовните, които са имали желание да седят на стола, са били. Слагай друг.
Нямаше ме няколко дни и не е имало кога да разбера.
Ще изчакам до сутринта и слагам когото съм си наумил, ОСВЕН АКО дотогава някой не ми пише ЛС с по-интересно предложение.
активизъм/превенция; писане; музика
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
