На горещия стол е semantics.

[semantics]

кво те накара да пишеш у форона?

Две причини има.
Първата е тази, която предполагам, че важи за всички потребители - много неща, де - обмяна на мнения, търсене на съвети, отпускане, забавление...
Втората е свързана с това, че в определен смисъл животът ми е отсъдил една особена роля на тоя етап от съществуването ми - хем съм млад човек, хем работя със и за младите хора. В много отношения ми беше ценно да науча как именно тече виртуалното общуване между младите хора (защото преди това съм писал само в два форума, които не са така тясно специализирани за младежта). И какво по-добро място за целта, от teenproblem? Щеше ми се също тук да популяризирам различни инициативи, насочени към младите хора и това горе-долу се случва, макар и не под очакваната форма.

палиш ли се бързо/склонен ли си към обсесии?

Дали се паля бързо? По-скоро да. Разбира се, силно зависи от случая, но съм избухлив и понякога трудно се владея. Колкото до обсесиите - нямам подобни патологични прояви до момента, ако това питаш. В смисъл, трудно ми е да направя директна връзка между бързото палене и склонността към обсесии, затова не съм сигурен, че отговарям точно.

оставяш впечатление на всеотдаен, такъв ли си (и) във взаимоотношенията си с хората?

Твърдя, че да. И колкото по-близък ми е/става някой, толкова всеотдайността ми към него расте в геометрична прогресия. Склонен съм да мина границата на полезното в това отношение, както една приключила преди няколко месеца връзка ме научи.
А когато не става дума за супер близък човек, смятам, че всеотдайността ми е в рамките на полезното. Внимателен съм и се опитвам да се съобразявам с всичко, а дори имам лека параноя да не съм досаден за събеседника си. Но съм също толкова взискателен към другите. Е, може би не толкова, но над определени граници ставам лош - например, побърквам се, когато някой системно ми закъснява, при това с много, когато аз съм винаги точен с него.

според теб има ли разлика между приятелство и любовна връзка и, ако да, в какво се състои тя?

Ако допуснем, че приятелството е монолитно във времето, а любовната връзка минава през различни етапи (т.е., сравним връзката спрямо приятелството), двете неща стават тъждествени на един напреднал етап от отношенията между партньорите. И колкото по-дълго устои този етап, толкова по-стабилна е връзката. Или с други думи, най-пълноценната и здрава любовна връзка Е приятелство.
Смятам истинското приятелство за по-съвършена форма на общуване и изграждане на връзки между хората от интимните отношения, защото то е по-уравновесено - ангажиментите са прости и поравно (защото ролите са равни), емоциите са по-права линия, а не прилични на кардиограма... И ако една любовна връзка стигне до това, то значи един душ е открил в друг душ най-добрия приятел в живота си - просто това си има цена и тест.

чие присъствие в живота си оценяваш като изключително? с какво?

На няколко личности, с които съм се сблъсквал в професионален план, особено една дама, която в момента ми е шеф (в известен смисъл). Ницше казва, че младите хора често страдат от прекалена самонадеяност, защото нямат велики примери наоколо си, с които да се съпоставят (цитирам по памет). В същия смисъл смятам, че съм имал късмета да срещна някои хора на професионалното си поприще, които са ме убедили какво си струва, в какво аз съм добър и пр. и са го направили чрез простичкото си собствено поведение, чрез това, което са и което правят.

заниманията, с които прилежно изпълваш ежедневието си, (ня)каква празнина (ли) дойдоха да уплатнят?

Тук се замислям. Кои ежедневни занимания имаш предвид? Защото имам различни отговори, ако става дума за професионални, за социални, за лични занимания...

на какво искаш да научиш света/човека/българина/детето/себе си?

Светът бих искал да го науча аз него, хах. Бих искал светът да се научи да разбира събирайки, а не разделяйки.
Същото важи за човека, не мога да го отделя от света.
Българинът ми се ще да го науча на лична отговорност и на (истинско!) самочувствие.
Детето (бих искал да) го уча 1) да говори, да споделя - своите мисли, чувства, никога да не крие нищо от своя близък, защото въпросите и несподелените емоции могат да избухнат с неочакван край, ако са несподелени; 2) тъй като детето пораства и няма избор за това, то трябва да се адаптира, социализира, трябва да стане възрастен. Така или иначе ставайки такъв, бих го научил никога да не спре да търси, да пита, да любопитства. Любопитството е това, което заличава детето в нас, но не можем да го избегнем. 3) да се опита да съхрани или поне да помни безгрижието. Това е парадокс, защото безгрижието значи нелюбопитство, а това значи непорастване. Невъзможно е, но дори само спомена за детството е онова, което запазва трезвата мисъл в главата на възрастния, разболял се от научаването на толкова много и търсенето на още. Много философско...
Себе си бих искал да науча на търпение.