Цитирай Първоначално написано от terrorclub
пробвал ли си някакви наркотици?

ако да - как беше?

ако не - мислиш ли,че човек има правото да дава оценки на нещо,което никога не е пробвал?
По-горе отговорих на това. Не съм пробвал, но защитавам две почти противоположни тези:
- едната е, че ако нещо ти взима повече, отколкото ти дава (особено в дългосрочен план), то не е ок;
- другата е, че на човечеството му липсва финес при употребата на наркотиците и може би затова нямаме възможност поне да уравновесим плюса и минуса, а защо не и да натежи плюса.
Да, това са две хипотези, които обаче съвсем не мисля, че окачествяват наркотиците едностранчиво и осъждащо. В този смисъл не чувствам оценките си за лицемерни - по-скоро правя допускания.

Цитирай Първоначално написано от terrorclub
не мислиш ли че е лицемерно да се обличаш като метълист-хипар или кораджия попринцип,а на тия събрания и "хепънинги",които ходиш да си официален и спретнат?
Само ще кажа, че по-официални обувки от Steel нямам. Често се обличам "по-скоро метълско-елегантно" и без да има някакви събитие, просто ми допада да го редувам с клош-метъл обличането. Все още изпитвам границата на това, какъв външен вид мога да си позволявам максимално, без да си създавам проблеми - това сериозно. Засега не съм имал никакви проблеми, дори и на конференцията сега в края на август си ходих все едно в Борисова, а все пак беше събитие на световно ниво.

Цитирай Първоначално написано от terrorclub
като какъв се определяш - див метъл,който си прави пънкарията и се забавлява или прилежен чиновник,борещ се за правата на народите? и не ми казвай "никое от двете",плс.
Не казвам никое от двете, защото не е така, но определено казвам и двете заедно, защото аз не намирам противоречие в себе си да ги съчетавам по равно. Е, малко са крайни като твърдения, защото по никакъв начин не съм чиновник, нито пък работя за народите като такива. Пък и, да си го кажем, чиновниците едва ли горят да се борят за нещо.
Честно казано, откакто се занимавам с каквото се занимавам, металната ми природа винаги съм я чувствал като нещо много намясто и много за мене си, защото 1) ми дава лице и ме прави различен сам за себе си, не крия, че имам нужда от това; 2) деструктивната философия на тежката музика ми помага да си балансирам въздухарските идеали и работа - все още имам нужда и от това, да си спомням да се държа на земята, ако искам да свърша нещо.
И още по-иначе казано, не съм на тоя етап от живота/развитието си като личност, на който мога да го ударя само на бачкане и офиси, и костюми, и пр. - по никой начин - и ми се ще да отлагам този момент докато е възможно. Миналата вечер си се доказах в това отношение неколкократно, та чак още ми е малко зле.

Sham, ти ще ми отнемеш малко повече време, затова не отговарям още : ) Но благодаря, че ме сложи на стола, чудесни въпроси от всички и чудесна дискусия с теб.

terroclub, замислям се още и държа да кажа, че смятам наркотиците за право на избор на личността и по този начин не са проблем сами по себе си, а само ако употребяващият ги вече ги определя като проблем. Никой не може да съди отстрани - те са средство за удовлетворяване на някаква потребност, което само личността си определя и решава дали да използва. Освен това съм наясно, че от наркотик до наркотик има разлика, както и от употреба до злоупотреба. В последна сметка, пропуших цигари (които са си психоактивно вещество по всички линии)на 21, съответно знам, че съм го направил по някаква вътрешна необходимост. Просто други вещества не съм чувствал нужда да опитвам (за алкохола, който също е ПАВ, не говоря, тъй като мястото му в съзнанието на хората винаги е било различно). Надявам се става ясно, че не съм краен в оценката си, защото не вярвам, че трябва да бъде такава по подобен въпрос.