На горещия стол е semantics.

[semantics]

А какъв хумор харесваш?

По-грубичък. Хора, които не ме познават, а си позволявам да се държа с тях обичайно за себе си, понякога ми се сърдят, че прекалявам. И с право, разбира се.
Гнусно саркастичен съм на моменти.

Какво намираш в бруталната музика за "кръв и лимфа"?
Изглеждаш на човек, който търси и предпочита смислените неща с послания, а не просто някакви бумтящи неща (останала съм с впечатление че ги слушаш по много)

На първо четене звучи абсурдно, но в тези бумтящи неща има много повече от пращащящи черепи (това се отнася за по-стабилните банди, не толкова за по-комерсиалните).
По-горе обясних, че деструктивното в любимата ми музика съхранява трезвото ми мислене. Ако от време на време няма някой да ми изръмжи в слушалките и да ми запее едни благини за сладостта на разложението (или нещо по-политическо), идеалите ми ще ме откарат бързо в облаците като балон с горещ въздух. Да вярваш без да имаш връзка с реалността е много лошо, а аз, като човек на крайностите, съчетавам градивната си работа с деструктивната субкултура, от която съм част. Простичко е.

Мнение за метълистите в тяхното множество?

Имам си една моя теория, че днешните метълхедс (и това е свързано с горния въпрос) са някогашните Деца на цветята. Днес обаче, половин век по-късно, разочаровани (това е ключовата дума) от всички унищожени мечти и несбъднати обещания, тези деца не пеят за любов и мир, а за смърт и война. Тези хора са (сме) хора на крайностите, на абсолютната експресия или тоталната импресия – и затова след всичките катаклизми на 20 век минаха от едната крайност в другата. В последна сметка всичко в човешката личност се отнася или до секса, или до смъртта – Ерос и Танатос - съграждане и разрушение – питай дядо Фройд.
Но всичко това е на концептуално ниво и по отношение на метълите като носители на метъл културата – в принципен смисъл.
Колкото до метълите (мога да говоря за у нас) такива, каквито са – повечето фенове в България са просто аграри, навлекли тениски на Млековар/Найтуиш/Металица/Мейдън. А и в последните години нещата съвсем се изкривиха, щото новата реколта фенове израснаха сред много концерти и си мислят, че всичко е даденост за нас като маниаци, пък старите фенове вече не си се побират в дънките и са по-трактористи от всякога – изглупели ракиени чудовища. Тъжно ми е, че са малко металните глави у нас, които имат съзнанието какво, защо и как слушат, при все, че всеки четвърти разправя колко много слуша и разбира от метъл.

С какво свързваш думата елементарност на прима виста?

Простота и съвършенство. Ако на „втора виста”, хах, я отнеса към човека, с нищо хубаво.

Приятен юзър и защо ти е приятен?

Ти си сред приятните ми (за да върна четките), Sham също, особено след като се оказва, че не ми се дразни прекалено, хах. Harley, realantisocial, shadow4e и SolemnityOfDeath по конкретни причини, но също. Canis-а е тотален култ. strangler е момиче с позиция и аргументи и ме кефи. Има още, разбира се. С отговора на "защо" ще стане прекалено.

Любимо ястие?

Хм. Капама, мисля. Но съм ужасен лакомник и няма храна, която да не обичам.

Държава, която те кефи как й звучи името?

Джибути.

Според теб защо си толкова чувствителен?

А крокодилът защо е по-скоро дълъг, отколкото е зелен? Дори и това сигурно си има по-просто обяснение.

С какво свързваш думата посредственост?

Статика. Човек, който е посредствен, е човек, който в дадения период от живота си е на едно място и му е трудно да потръгне пак, затова, вместо да чувства себе си част от динамиката на света, прави света част от своята статика.

Какви хора харесваш и какви не?

Не харесвам хората, които не допускат ни най-малко, че другият отсреща има свой живот, свой опит, свои ценности, свое мислене, свои възможности, свои потребности, свои желания… и съответно не могат дори с полъх да налагат (налагат!, убеждаването е друго) своите такива върху него, особено чрез агресия. И не усещат, че с натиск (па бил той и несъзнаван) няма да постигнат и част от това, което искат в отношенията си с другия.

Какви качества цениш у хората?

Вниманието към другия, здравото стоене на земята… Не знам, трябва да направя безкрайно изброяване, а ме мързи чак за това. Ще посоча само едно много важно за мен качество, а именно способността за слушане и чуване/четене и прочитане на всяка дума, защото всяка е от значение и на всеки жест, мимика, движение, защото и те говорят много. Това е красотата и силата на живата комуникация между хората и трябва да се стремим да я овладяваме, ако искаме да стигнем някъде в отношенията си.

Какво те изнервя у тях (хората)?

Същото като на предния въпрос. Но ще отбележа, че много ме изнервят хората с „мнение по всички въпроси”. Това всъщност често са хора късогледи и с беден житейски опит, които се опитват да изглеждат значими, а всъщност нямат какво да предложат в общуването.

Коментирай израза "Харесвам човека, но не и хората" - всички възможни асоциации, ако искаш го разтегли отговора, даже ще е по-добре.

За мен този израз е абсурден, защото или вярваш в човека, или не, а човекът е неразривна част от обществото (на всички нива), както и обратно.
Ако все пак трябва да коментирам, допускам, че става дума за онова, което човек става, превръщайки се в част от инертното общество, т.е. нещо не чак толкова за харесване. Но това е нихилистична позиция, която не подкрепям.

Какво те натъжава (по принцип)?

За да изляза малко от абстракциите, нещо по-земно: отношението към младите хора и мнението, което младите хора имат за себе си (по-конкретно у нас). Много, много болна за мен тема, наистина.

Какво те радва?

Чаша бира, музика за моите уши (сеш’се) и някой и друг час, в който да не мисля за нищо (поне по работа и никакви тревоги).

Харесваш ли си името?

Да, макар че е дълго и не прекалено приветливо.

Любими имена (за момичета и момчета)

Глупаво се чувствам да отговоря на този въпрос.

Брюнетки, блондинки?

О, брюнетки и още как! Влеченията ми към блондинките до момента са се доказвали като мимолетни и строго сексуални.

какво може да те накара да се усмихнеш?

Някое малко дете, докато си играе.

домашна уютна обстановка или шумна и щура компания?

Да преобладава първото – като телец обожавам домашния уют, комфорта и спокойствието. Но затова пък често имам нужда и от второто, в което се старая да съм деен участник и да се разчуе.

какво се е променило в поведението ти в последните години?

Научих доста неща за себе си и развитието си като човек и това се отрази на поведението ми много, разбира се. Станах по-търпелив, първо, и второ, още по-емоционален – мога да усетя стотици нюанси на емоционалния пейзаж около мен дори само за час, дори и да се возя в маршрутката. Това са двете неща, които ми изпъкват. И може би по-уравновесен, поне една идея – за добро или зло.

какво би и не би направил за пари?

Очаквам да получа пари единствено срещу труд/услуга, които съм извършил. За всичко останало бих се замислил и колкото по необичайно е, толкова повече бих се замислил.

доколко са важни парите за теб?

Доколкото осигуряват материалното, от което душата и умът се нуждаят по пътя си нагоре (може и надолу, за беда, ако става дума за пари, то значи пътят надолу има пряка връзка с тях). По-просто не мога да го кажа и не мисля, че има какво повече да се каже.

музиката е....?

Най-съвършеното изкуство – чиста експресия/импресия.

има ли песен,която слушаш постоянно,когато не си на кеф?

Някои парчета на Deep Forest.

Все пак - политически грайндкор или по-скоро "метълския" грайнд за черва, лимфа (хъхъх) и сране в купичките с каша?

Това сме го обсъждали, но може би не помниш. Повечето от яките за мен банди, а и повечето по-стари такива, спадат към първата графа и като принципно положение ги предпочитам. Но към втората група се отнасят някои други, които са страшни купонджии и слушам и доста като тях, защото често си имам нужда просто от една здрава тресня без прекалено много здрав смисъл. Разтоварва си, все пак.

И по тая тема, поръчах си преди дни и днес си взех страааашната тениска с щампа Grindcore is love! Ще я видиш, направо смазва.