//Като за начало ще кажа, че си любимият ми потребител, след като Атанас напусна, та дотук с четките.
По-късно ще се включа с въпроси, засега можеш да кажеш какво обичаш.)
мразиш ли България ?!
ако да,защо ?!
мразиш ли момчетата с белите кецове,защо ?
CHERNO MORE VARNA !
Колко поста ще се изпишат преди да почне караница ?
Иии с основното - име, години, град ...
Покажи снимката на която най-много се харесваш?
употребяваш ли наркотици или трева ?
който търси - намира . ^^
Тоя балон разцепва с мнения в абсолютно всяка една тема.
Занимаваш ли се с някакво изкуство?
А аз мислех, че ми се дразниш, честно казано, хах.Първоначално написано от Sham
Работата си. Безмерно и безобразно. Иначе:
[vbox7]http://vbox7.com/play:fc8fa6a5[/vbox7]
С което отговарям и на
А ако не? Имам чувството, че някои направо се навлажнявате от кеф да ми слагате измислени етикети.
Не само че не мразя България - аз обожавам родината си такава, каквото е, защото и тя е от нещата, които са ме направили и ме правят каквото съм. Тъпичко казано, аз съм част от тая страна и тя е част от мен - как бих могъл да я мразя?
Причина за това в голяма степен е и чертата ми, че съм личност, адски привързана към гнездото - било то родния град, било страна, било моята къща. В този ред на мисли, обичта ми към България не се изразява във фанатична борба за освобождение от Бог-знае-какво-ужасно-нещо, нито в късогледо взиране в миналото, нито в политически анализи. Обичта ми се изразява в усещането и отношението ми към всеки човек, когото познавам (особено близките и приятелите ми) и знам, че си е "мой човек", в усещането ми за улиците, за природата, за хубавите центрове и мизерните селца... И в това (без да ми е върховна цел, просто се случва мимоходом) да направя нещо за България по моя си начин (т.е., да сключвам тайни съюзи с евреите!).
Въпрос - отговор. Нямам защо да се доказвам на никого, това са фактите.
Истината е, че не познавам достатъчно такива, не съм водил достатъчно разговори с такива и не познавам добре нито един такъв. Затова за мен зад "момчета с бели кецове" не стои нищо с никакъв знак.
Нека не изглупяваме дотам на фона на предното изречение някой да каже нещо за това какво мисли, че аз мисля за тези момчета, понеже във форума така и така...
Станислав, 21 (и половина!!!), София.
Това засега ще го пропуснем, прощавай.
Не. Има един цитат, който гласи "Всичко, което ме прави по-малко от мен, не е за мен!" (превеждам без много мисъл от английски).
С алкохолът и цигарите обаче все още си имаме приказка, та ще видим до какво заключение ще достигнем с тях някой ден.
Мисля си (това е в тотален разрез с работата ми, ахах, но вие ще си траете), че на човечеството ужасяващо му липсва финес при употребата на наркотиците, затова не умеем да пазим границите И в това нещо. Предците ни са били по-напред с материала в това отношение, определено.
Ако схващам въпросът ти правилно, може да се каже, че да. Допреди две години сериозно се опитвах да композирам музика, има все още разни парчоци, които събират плесен на харда, но ги слушам с умиление. Нямам никакво музикално образование, а осъзнах още и че освен ноу-хау ми липсва материален, финансов и най-вече - времеви ресурс, за да продължавам да се занимавам. Защото иначе твърдя, че имам усет за музиката и можех да стана читав композитор.
Допълнително, пиша си там някакви неща. Не ги наричам изкуство, но творчество със сигурност - първото е просто голяма дума за очакванията към творчеството. Моето писане е заради нуждата ми да канализирам някъде усещанията, преживяванията си, своите си истини, до които достигам. Прекалено емоционален човек съм и без нещо подобно не мога да съществувам.
активизъм/превенция; писане; музика
Това също беше въпрос към тебКолко поста ще се изпишат преди да почне караница ?
И защо постоянно си в спорове според теб ? Такъв ли си в реалния живот ?
Кога започна да пишеш?
Защо не ти чета често писаниците във форОНа?(ай рииъли лайк дем ю ноу)
Спомняш ли си първото..нещо...което написа?
Последните...
книга
писател
филм
група
... които са ти направили впечатление?
Кофти филм ли е Генезис ?
Първата хубава и стойностна книга , която прочете?
To infinity and beyond.
Първо, ако спор/караница е друга дума за дискусия, аз съм ОК с тази дума. Но тъй като има принципна разлика, много държа да кажа, че обичам да обсъждам всякакви въпроси и ме бива в дискусиите, но ако отсрещната страна не проявява и капчица умение в същата посока, наистина излиза като караница, дори и само заради едната страна.
Второ, няма смисъл да сме във форума, ако всички само се лигавим, споделяме неща, които никого не го вълнуват и задаваме глупави въпроси - или поне аз не съм тук за това. Аз пиша, защото имам какво да кажа и/или да обменя идеи, опит и пр. Ако някой не е съгласен с нещо, написано от мен - това е чудесно, ще има дискусия. Доста е съществено обаче, както написах по-горе, какъв е начинът, по който се изразява несъгласието и този начин наистина говори доста.
Трето, както съм казвал и преди, това е форум, т.е. виртуално средство за общуване, т.е. - осакатено общуване. Има си своите специфики, бидейки все пак социално явление, както сигурно и плюсове, но и доста минуси. Най-огромният минус е, че виртуално няма как да усетиш цялата пъстрота на общуването с човека отсреща. Съответно, участниците в една дискусия (особено ония по-скараните дискусии) лесно си вадят грешни заключения едни за други, така също и останалите за тях. Един голям парад на маските и заблудите.
Четвърто, в реалния живот не съм такъв, защото като всеки нормален човек си имам кръг от познати и приятели, които по естествен път съм си подбрал. Не мога да съм приятел с хора, които не хвърлят по-далеч от носа си, наистина. Затова не ми се налага да споря толкова често. Ако започне спор с някой непознат, много бързо успявам да преценя дали си струва - още по първите две думи може да си проличи, да не говорим за други неща.
1) Трудно ми е да кажа. Между 14 и 16 имах три опита да започвам книги, няма да изпадам в подробности, че беше страшно, хах. Май тогава.
2) От нещата, който пиша, най-малко са стихотворенията. Каквото и да е било, не съм писал от доста време, понеже съм много зает, а стихотворения съвсем пък не съм писал от месеци. Допълнително, не всички от нещата, които пиша, съм склонен да ги пускам тук (и не заради права, нито защото са 18+, ахах).
3) Не мога да възпроизведа, наистина. Не защото е било преди стотици години, просто не помня.
4) Срам, не срам - худ. литература не съм чел от маса време. Затова последно ме впечатли един туулкит на IPPF (International Planned Parenthood Federation), ахах.
5) Подобно положение. Все пак, наскоро прочетох още един разказ на Азимов и... Мога да кажа, че след като прочетох Фондация, този човек ме е впечатлил перманентно.
6) The IT Crowd (retarded) !!! При все, че много трудно сядам да гледам какъвто и да е сериал, тези англичани ми е баха дроба!
7) Rubufaso Mukufo - полски дет/грайнд. Неприятно за мен, че сега ги откривам.
8 ) Така и не съм го гледал
активизъм/превенция; писане; музика
дефинирай? (съвсем серизно,не мога да го разбера този цитат,поне не в контекста,в който го казваш)
какви ти бяха предишните никове? (че аз пак изостанала)
Неформално образование се зове, Педагогически факултет, СУ. Ако държиш, ще обясня. Но само ако държиш.
Обичам си я, впрочем. Тотална мазня е откъм администрация, учебна програма и пр., но ми съвсем по работата (при ученето е като работата, не работата - по специалността, хах).
Умерен либерал, да речем, който при това стои зад философската основа на либерализма, но не и зад същестуващата й реализация. Всички политически доктрини славят равенството по един или друг начин - и това не е случайно - от него се смята, че ще произлязат всички други благини, но така и още не се е видяло на практика. Въпросът е, че за мен либерализмът (на философско ниво и съответно като потенциал в практиката) е най-близо до целта от всичко, познато до момента.
Да. Веднъж и не току-така, но да.
Не мисля, че бих сключил граждански, а още по-малко църковен брак. Семейство с деца - да, стига да знам, че са налице някои условия. Съответно, няма да е в близките пет години, мисля.
На английски е така - Anything that makes me less than me is not for me!
Check this out - http://www.abovetheinfluence.com/above-it.aspx ; страхотно разработен сайт, според мен, на всяко ниво. Не съм посетител вътре, но имах работа, за която той ми помогна и затова го знам. Както и да е, цитатът е от тук, защото смятам, че откъм концепция инициативата е страхотна. Дори и да го извадиш съвсем от контекста й, фразата е много вярна, според мен.
А, и впрочем, и фразата, и целият сайт далеч не адресират само наркотици, а всякакви "влияния" и въздействия на средата върху младия човек днес. Пак има какво да се отсее, разбира се.
Тук нямам други регистрации. Така де, не съм и имал.
активизъм/превенция; писане; музика
кво те накара да пишеш у форона?
Локо Пловдив и тесни пичkи майна.
чудесно...А аз мислех, че ми се дразниш, честно казано, хах.
палиш ли се бързо/склонен ли си към обсесии?
оставяш впечатление на всеотдаен, такъв ли си (и) във взаимоотношенията си с хората?
според теб има ли разлика между приятелство и любовна връзка и, ако да, в какво се състои тя?
чие присъствие в живота си оценяваш като изключително? с какво?
заниманията, с които прилежно изпълваш ежедневието си, (ня)каква празнина (ли) дойдоха да уплатнят?
на какво искаш да научиш света/човека/българина/детето/себе си?
Съркъл или мошпит?
Смятаме уж да пра'им среща на вОрлдО, кеър ту джойн ин иф соу?
Заеби,
любима държава освен родината ни? Коя би посетил или си посещавал и си останал най-очарован?
Има ли хип-хоп изпълнител, който харесваш?
Пърпъл или Флойд?
Най-депресивна група? (ама без флойдарите).
занимаваш ли се с нпо дейност?
Две причини има.
Първата е тази, която предполагам, че важи за всички потребители - много неща, де - обмяна на мнения, търсене на съвети, отпускане, забавление...
Втората е свързана с това, че в определен смисъл животът ми е отсъдил една особена роля на тоя етап от съществуването ми - хем съм млад човек, хем работя със и за младите хора. В много отношения ми беше ценно да науча как именно тече виртуалното общуване между младите хора (защото преди това съм писал само в два форума, които не са така тясно специализирани за младежта). И какво по-добро място за целта, от teenproblem? Щеше ми се също тук да популяризирам различни инициативи, насочени към младите хора и това горе-долу се случва, макар и не под очакваната форма.
Дали се паля бързо? По-скоро да. Разбира се, силно зависи от случая, но съм избухлив и понякога трудно се владея. Колкото до обсесиите - нямам подобни патологични прояви до момента, ако това питаш. В смисъл, трудно ми е да направя директна връзка между бързото палене и склонността към обсесии, затова не съм сигурен, че отговарям точно.
Твърдя, че да. И колкото по-близък ми е/става някой, толкова всеотдайността ми към него расте в геометрична прогресия. Склонен съм да мина границата на полезното в това отношение, както една приключила преди няколко месеца връзка ме научи.
А когато не става дума за супер близък човек, смятам, че всеотдайността ми е в рамките на полезното. Внимателен съм и се опитвам да се съобразявам с всичко, а дори имам лека параноя да не съм досаден за събеседника си. Но съм също толкова взискателен към другите. Е, може би не толкова, но над определени граници ставам лош - например, побърквам се, когато някой системно ми закъснява, при това с много, когато аз съм винаги точен с него.
Ако допуснем, че приятелството е монолитно във времето, а любовната връзка минава през различни етапи (т.е., сравним връзката спрямо приятелството), двете неща стават тъждествени на един напреднал етап от отношенията между партньорите. И колкото по-дълго устои този етап, толкова по-стабилна е връзката. Или с други думи, най-пълноценната и здрава любовна връзка Е приятелство.
Смятам истинското приятелство за по-съвършена форма на общуване и изграждане на връзки между хората от интимните отношения, защото то е по-уравновесено - ангажиментите са прости и поравно (защото ролите са равни), емоциите са по-права линия, а не прилични на кардиограма... И ако една любовна връзка стигне до това, то значи един душ е открил в друг душ най-добрия приятел в живота си - просто това си има цена и тест.
На няколко личности, с които съм се сблъсквал в професионален план, особено една дама, която в момента ми е шеф (в известен смисъл). Ницше казва, че младите хора често страдат от прекалена самонадеяност, защото нямат велики примери наоколо си, с които да се съпоставят (цитирам по памет). В същия смисъл смятам, че съм имал късмета да срещна някои хора на професионалното си поприще, които са ме убедили какво си струва, в какво аз съм добър и пр. и са го направили чрез простичкото си собствено поведение, чрез това, което са и което правят.
Тук се замислям. Кои ежедневни занимания имаш предвид? Защото имам различни отговори, ако става дума за професионални, за социални, за лични занимания...
Светът бих искал да го науча аз него, хах. Бих искал светът да се научи да разбира събирайки, а не разделяйки.
Същото важи за човека, не мога да го отделя от света.
Българинът ми се ще да го науча на лична отговорност и на (истинско!) самочувствие.
Детето (бих искал да) го уча 1) да говори, да споделя - своите мисли, чувства, никога да не крие нищо от своя близък, защото въпросите и несподелените емоции могат да избухнат с неочакван край, ако са несподелени; 2) тъй като детето пораства и няма избор за това, то трябва да се адаптира, социализира, трябва да стане възрастен. Така или иначе ставайки такъв, бих го научил никога да не спре да търси, да пита, да любопитства. Любопитството е това, което заличава детето в нас, но не можем да го избегнем. 3) да се опита да съхрани или поне да помни безгрижието. Това е парадокс, защото безгрижието значи нелюбопитство, а това значи непорастване. Невъзможно е, но дори само спомена за детството е онова, което запазва трезвата мисъл в главата на възрастния, разболял се от научаването на толкова много и търсенето на още. Много философско...
Себе си бих искал да науча на търпение.
активизъм/превенция; писане; музика
MOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOSH!!!
Зависи от присъстващите, честно казано, и от възможността ми.
Мексико тотално ме отвя, супер щастлив съм, че ходих. С колегите си говорихме, че бихме живели в Гуанахуато, столицата на същия щат - НЯМА ТАКАВА КРАСОТА.
Къде ми се ходи... От Европа, само по Скандинавието. Иначе най-много - Океания, Австралия и Нова Зеландия, както и някои части на Югоизточна Азия.
Честно казано, никога не съм се занимавал с тая музика (за добро или лошо) и не мога нищо споделя.
Флойд, без да се замисля. И сравнението не е ОК, така или инак.
Neurosis, от това, с което съм се сблъсквал.
Едната ми работа е в НПО.
А при другите работим тясно с различни НПО. Отговарям с презумпцията, че питаш конкретно за неправителствени организации в тесен смисъл, не за гражданско общество в широк смисъл. Щото и второто е също толкова вярно за мен, хах.
активизъм/превенция; писане; музика
Според теб човек не може да избира дали да порасне или не? С какво т.нар. порастване спомага за по-нататъчното развитие на индивида и в каква посока се осъществява? В какво се изразява (като себеусещане и външни прояви)? Какво коства и оправдана ли е саможертвата? Адаптацията условна ли е? Двама души умеят ли да говорят на един език? (как го наричаш?)
При теб идват Пипи, Алиса, Малкият принц, Бастиян Букс, Хъкълбери Фин, Питър Пан, Кристофър Робин, Маугли и Малката русалка. Какво ще посъветваш всеки един от тях (за да намери мястото си в света на възрастните, примерно, но скобата е просто ей така) ? Можеш ли да ми ги опишеш (или поне тези, които са ти по-интересни), посочвайки качествата и недостатъците им, формулирайки основните им проблеми и, може би, някакви нахвърляни идеи за техните решения? (при нежелание, просто игнорирай игрите ми; ) Могат ли да социализират помежду си? Как би подпомогнал подобна „мисия”:Д?
При възможност, би ли си откраднал по нещо от тях и какво?
В детството отъждестявал ли си се с даден персонаж? С кой?
Как точно се случи порастването при теб? Сега по-хубаво ли (ти) е? Как?
Да разбирам, че учиш децата как се пораства? Способен ли си да предизвикаш обратния процес?
Като възрастен, човек може ли да се споделя напълно, без бариери, задни мисли, свян, опасения, несигурност? Има ли кой да го изслуша, да се опита да го разбере, или „няма време” и „вече сме големи”?
Може ли един „нормален” човек да си е самодостатъчен? (Като какъв би охарактеризирал един такъв възможен индивид?)
Самодостатъчен ли си си? Ако не, от какво се нуждаеш?
//темата ми е болна, мисля, че се разбра, чудех се дали изобщо да си пускам въпросите, но какво пък, нека си стоят
По-горе отговорих на това. Не съм пробвал, но защитавам две почти противоположни тези:
- едната е, че ако нещо ти взима повече, отколкото ти дава (особено в дългосрочен план), то не е ок;
- другата е, че на човечеството му липсва финес при употребата на наркотиците и може би затова нямаме възможност поне да уравновесим плюса и минуса, а защо не и да натежи плюса.
Да, това са две хипотези, които обаче съвсем не мисля, че окачествяват наркотиците едностранчиво и осъждащо. В този смисъл не чувствам оценките си за лицемерни - по-скоро правя допускания.
Само ще кажа, че по-официални обувки от Steel нямам. Често се обличам "по-скоро метълско-елегантно" и без да има някакви събитие, просто ми допада да го редувам с клош-метъл обличането. Все още изпитвам границата на това, какъв външен вид мога да си позволявам максимално, без да си създавам проблеми - това сериозно. Засега не съм имал никакви проблеми, дори и на конференцията сега в края на август си ходих все едно в Борисова, а все пак беше събитие на световно ниво.
Не казвам никое от двете, защото не е така, но определено казвам и двете заедно, защото аз не намирам противоречие в себе си да ги съчетавам по равно. Е, малко са крайни като твърдения, защото по никакъв начин не съм чиновник, нито пък работя за народите като такива. Пък и, да си го кажем, чиновниците едва ли горят да се борят за нещо.като какъв се определяш - див метъл,който си прави пънкарията и се забавлява или прилежен чиновник,борещ се за правата на народите? и не ми казвай "никое от двете",плс.
Честно казано, откакто се занимавам с каквото се занимавам, металната ми природа винаги съм я чувствал като нещо много намясто и много за мене си, защото 1) ми дава лице и ме прави различен сам за себе си, не крия, че имам нужда от това; 2) деструктивната философия на тежката музика ми помага да си балансирам въздухарските идеали и работа - все още имам нужда и от това, да си спомням да се държа на земята, ако искам да свърша нещо.
И още по-иначе казано, не съм на тоя етап от живота/развитието си като личност, на който мога да го ударя само на бачкане и офиси, и костюми, и пр. - по никой начин - и ми се ще да отлагам този момент докато е възможно. Миналата вечер си се доказах в това отношение неколкократно, та чак още ми е малко зле.
Sham, ти ще ми отнемеш малко повече време, затова не отговарям още : ) Но благодаря, че ме сложи на стола, чудесни въпроси от всички и чудесна дискусия с теб.
terroclub, замислям се още и държа да кажа, че смятам наркотиците за право на избор на личността и по този начин не са проблем сами по себе си, а само ако употребяващият ги вече ги определя като проблем. Никой не може да съди отстрани - те са средство за удовлетворяване на някаква потребност, което само личността си определя и решава дали да използва. Освен това съм наясно, че от наркотик до наркотик има разлика, както и от употреба до злоупотреба. В последна сметка, пропуших цигари (които са си психоактивно вещество по всички линии)на 21, съответно знам, че съм го направил по някаква вътрешна необходимост. Просто други вещества не съм чувствал нужда да опитвам (за алкохола, който също е ПАВ, не говоря, тъй като мястото му в съзнанието на хората винаги е било различно). Надявам се става ясно, че не съм краен в оценката си, защото не вярвам, че трябва да бъде такава по подобен въпрос.
активизъм/превенция; писане; музика
Sham, преди да ти отговоря, ще пусна едно кратко мое разсъждение по посока на тази ни тема – в него може да казвам нещата по-просто и по-добре от следващите ми отговори:
„Често търсим рецепта за лек против болката на живота в радостта на децата.
Защо някое дете би се радвало и пяло на прелитащия самолет, без да знае накъде лети той?
Защо някое дете би тичало без посока и би се смяло на своя непохватен бяг?
Защото на детето не му трябва цел, за да направи нещо. То не търси знание, нито смисъл. Радостта е в самото съществуване, в движението. Не в търсенето на тяхната причина.
Но детето пораства и все повече опитва да открие смисъла. И заболява все повече, и все по-страстно търси лек…”
Човек пораства винаги – физически, социално и личностово. Но да го кажем иначе – въпросът е КАК пораства, в това се състои изборът му, съответно за добро ли пораства и смислено или не толкова; какво запазва от детството и как го интегрира в следващите роли в живота си; към какво е тръгнал и кое му е ценно и в крайна сметка – развиване и надграждане ли е това, стоене на едно място или е падение надолу (което е също толкова неприятно колко статиката). Отговорът на последното е съответно единственото, което е важно и трябва да се следи.
Посоката е една – обречени сме да търсим Смисъла, развиващият се човек не би могъл да не го преследва. За много мислители (и аз подкрепям тази теза) знанието е страдание („Който трупа мъдрост, трупа печал.”, казва Еклесиаст). Според мен, когато детето се окаже принудено да се реализира социално и да порасне в обществото, това е всъщност осъзнаването, че свободата на духа сред другите е мъчна задача (докато тази свобода през детството съществува първична и необезпокоявана). И истинското и положително порастване е именно трупането на знания и постоянното „себепреоткриване”, докато порасналото дете намери начина да е отново свободно духом въпреки обществото, неудачите, суетата и разприте и въпреки предизвикателствата на материалния свят – недоимък, болести, бедствия. Страданието се състои обаче именно в откритието, че свободата на духа си има цена, а каква е тя – все още мога само да подозирам.
Тук трябва да конкретизирам по горния отговор, но не ми се ще, защото всичко е прекалено индивидуално вече – ще звучи като предписания, на които нямам право.
Какво коства, мисля, че отговорих, а и да не съм – просто не мога да кажа със сигурност – аз самият не съм пораснал достатъчно, за да си позволя да говоря. Дали е оправдана – допускам, че е, но човек не може да е сигурен, докато не стигне края на пътя си и не направи финалната равносметка. Мисля или поне се надявам, че ако порастването е станало по най-пълноценния начин, цената ще си струва. В противен случай не знам кое би имало смисъл за човека.
Освен това не бих използвал думата „саможертва”, защото каквото жертваш, не го жертваш в името на друг/о/и, а в свое име и оттам индиректно за друго/о/и.
Ако под „условна” имаш предвид „негарантирана”, да, определено. И ако не се случи, налице ще дойде социалното изключване, най-вероятно. А при него, поне аз, не си представям как се стига до най-добрия изход през годините в живота на неадаптирания.
Ако имаш предвид субективна, също, определено е субективна. В случай, че следваш предписания за адаптацията си, които не си изготвил сам, те най-вероятно няма да са работещи.
Простичко – хармония.
Да, вярвам в това – и двама, и повече. При някои съответствието е голямо и става бързо, при други е въпрос на кански усилия, но винаги е възможно.
Друг е въпросът, че никога не можеш да си в обувките на другия. Самото ти опитване обаче вече е предпоставка за хармония, а тя всъщност се състоя в допълването, а не еднаквостта.
На същото място е заложена идеята за толерантността.
Не се наемам да давам съвети на тези персонажи – не ги познавам или поне не ги помня достатъчно (за добро или зло). В реална ситуация би значело да не познавам клиентите си, което не е професионално, ахах.
Мога да ги опиша и да посоча качества, както ги разбирам, да направя своя интерпретация, но недостатъци, проблеми и решения – не.
Пипи е сред най-детските деца, хах, от изброените. Тя, според мен, е ултимативното дете, което не иска да порасне и което е създадено, за да ни припомня какви сме били и защо сме били такива. И с това припомняне може би да си вземем нещичко хубаво в „другия свят”, за да сме малко по-спокойни и уверени в себе си.
Алиса и нейната история всъщност се отнасят до порастващото дете и това, което то изживява и превъзмогва. Историята й е чудесна и много прозорлива. Останалите интерпретации ще са по отношение на конкретни моменти от историята й. Подобно нещо се отнася и за Малката русалка – прераждането или поне продължителното и леко мъчително социално раждане (както звучи психологически). Любовта е просто фактор в същото нещо.
Питър Пан, според мен, ни говори за фантазията, свободата и силата, която тя ни дава. Още и за това, че здравият човек трябва да я запази в себе си – мен ако питаш, без фантазия човек е обречен и невъзможен за развитие.
А Маугли – отново говори за вечното дете, но акцентът е върху свободата и връзката с природата като необходима. За свободата и порастването вече обясних, та интерпретацията ми е в този контекст.
Тук не знам какво да отговоря, искрено съм затруднен.
Това, което описах по-горе за тях - иска ми се да знам, че го разбирам и използвам истински.
Нямам спомен. Може би с Батман, хах. Но по-сериозно - Ян Бибиян, страхотен любимец.
Как… Два фактора се сещам. Единият е професионалният ми път, който съм поел – научи ме на много, много, много неща, не ми се изрежда. Другият е в интимен план – имах дълга и чудесна връзка с кофти край, от която обаче си взех много, особено от въпросния край.
Дали ми е по-хубаво? В процес на осмисляне съм, дали е така. Но това е сигурно постоянната себеоценка, която човек трябва да прави – как и къде е сега в сравнение с преди време. Иначе определено е налице носталгията по миналото, но тя е сладка. И в тази връзка, много специално те поздравявам със следната грамаданска песен! Чети лириките, слушай и гледай:
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=6i8264L8-N4[/youtube]
Не мога и нямам право да ги уча на това (тук „уча” звучи особено неприятно) – само те са господари на живота си. Но се опитвам да улесня и насоча пътя им чрез това, което знам и мога и чрез това, в което вярвам.
Поне от сегашния си опит и начин на мислене, не знам как и най-вече защо да го направя. На този етап ми звучи по-скоро като зле свършена работа, която би била повече във вреда.
Допускам, че имаш друго предвид, но и че разбираш в какъв контекст говоря до момента.
Възрастният човек (като принцип) може да споделя, да, защото има нужда от това почти толкова, колкото и детето. Съществени обаче са условията на средата и общуването. Бедата е, че рядко са предразполагащи в това отношение, най-вече защото не знаем как да си ги осигурим. В този смисъл, да, има хора, които са готови да слушат, но трябва и въпросният възрастен да е истински готов да споделя, а това е също толкова сложен момент. Колкото до това за нямането на време и колко сме големи – две оправдания за определена слабост на личността, кое от кое по-глупави.
Под самодостатъчен разбирам човек, който не зависи на всяка цена от социалното и материалното; но също и пази връзка с миналото си и природата. Истински самодостатъчният си човек, според мен, трябва да е завършеният като личност човек. Как изглежда и какъв е той – трудно ми е да кажа, защото не съм такъв и не познавам такива, а допусканията ми ще са повлияни от митове, легенди, философии, история… а това не са източници, на които бих разчитал в случая.
Не, не съм стигнал това ниво. Съответно трябва да отговоря от какво се нуждая предимно в социално/личностен план: имам нужда от една шепа приятели, които да поддържат вярата ми в себе си и че на някого му трябвам, и с които да отпускам от натоварването, на които да знам, че разчитам; имам нужда от партньор, но доста конкретен такъв, за да ми бъде пристан на спокойствието (това ми е висша ценност) и утехата (останалото с него също трябва да е приятелство, както обясних вече); имам нужда от работата си, за да осмислям и развивам съществуването си.
Простички и универсални неща. Под една или друга форма, колкото и да е субективно, те важат за всеки „несамодостатъчен си” човек по пътя към най-доброто в себе си или за поддържането на минимума.
Отново чудесни въпроси, искрено ти благодаря! Надявам се да съм отговорил.
"Хобит", мисля.Първата хубава и стойностна книга , която прочете?
активизъм/превенция; писане; музика
Това е, което мисля. Не помня кога и какво съм писал, но това тук ми е мнението.
активизъм/превенция; писане; музика
Първата хубава и стойностна книга , която прочете?
To infinity and beyond.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
