Да приемем ,че заместителя е бивш. Малко вероятно е да му обърна внимание пак ,въпреки че ми дава сигурност и подкрепа ,от която евентуално имам нужда.

Да приемем сега ,че заместителя е просто приятел, който ми е обягвал от погледа известно време ,но сега съм започнала да проявявам интерес. Естествено ,че ще направя най-логичното нещо и ще бъда с него ,вместо да чакам удобен момент за "по-добрия".Даже ако съдя от опита си ,накрая ще се окаже ,че със заместителя си пасваме много повече ,отколкото с другото момче ,което дори не съм сигурна ,че познавам.

Въпросът е наистина ли изпитваш влечение към заместителя/бившия или просто те е страх от самота. Защото при второто положение не е никак честно спрямо отсрещната страна, която пък също има чувства и може да бъде наранена.