Изморено ми е...психически...и физически...

[guinessgirl]

животът не е цветя и рози,стягай се. мен ми се струва,че си прекалено разглезена и от тва ти произлизат проблемите

[gabi_94]

Ох и аз съм в някаква депресия. Това ми е най-гадния 15 септември. От както се помня, не ми е било толкова гадно на тази дата. Обичам училището...днес ми беше отвратително..сутринта ми се случиха и някои гадни неща и не издържах, но случва се. Рева поне при мен помогна. Прибрах се в нас, направих си какао и пуканки, гледах ревлив филм, ревах и се чувствам по-добре, колкото и малоумно да звучи. Но това състояние ще отмине, така че се успокой, усмихни се, утре ще е по-добър ден!

[Amorrous]

Единственото,което може да те излекува от твоята "болест" е любовта.Ама не такава любов,дето ще ти писне след сватбата,както ти си мислиш.И не дето няма да ти пука,че му изневеряваш и той ти изневерява.И аз си мислех да ти кажа,да си намериш какво да правиш,да не бъдеш разглезена,ама когато имаш отговорности ще се чувстваш по-зле и от сега,защото искаш да си дете,а те ще ти навяват мисли,че вече си голяма.Абе,кофти тръпка е това,което чувстваш..и ми е страшно познато...Бях написала още неща,ама без да исках,ги изтрих Иии спокойно ти все още си си дете

[kalpazanka]

Всяко начало си е стряскащо. Все пак си на ново място сред нови хора, малко внезапна ти идва промяната... допреди 3 месеца си била в училище, а сега се започва пътят ти към професионална реализация. Ще се приспособиш, ще си намериш твоята дупка.
В частност за това, че не искаш да си отговорна за други хора- дишай спокойно! И гледай по-ведро! Все пак никой не иска от теб разчетка на графията- това си е работа на дежурния спец Образна диагностика. И не ги дърпай тия речи толкова навътре.

[jghgh]

Тъй е, като не си записала специалността, която искаш.


И аз съм изморена психически и физически, ама ще се оправим някак, няма страшно ;] Един път си горе, друг път долу. Всичко ще мине и в един момент ще видиш, че нещата започват да вървят отново гладко

[Serseri91]

Само на мен ли ми се струва, че всичко казано до тука са парзни приказки, които няма да й помогнат ни най - малко

Пък полововината й казвате : "Ще видиш ще се оправи" ВТФ ? Т'ва ще рече да чака без да прави нищо


уатевер

[babity]

И аз бях така първия ден в общежитието. И ме беше срам от всички (не знам защо казах беше като все още е така). На откриването имах само един познат и нямаше как да вървя постоянно след него 'щото той си има друга компания. После почнах да обикалям хората и да питам какви специалности са и в продължение на половин час не намерих никого от моята. Тогава се паникьосах и стресирах. След 10 минути вече познавах 3 момичета от моя курс и даже отидохме в новото ми "у нас" да пием кафе.

Сега се виждам само с едната от трите и познатият ми идва да ме види чат-пат и картинката не е коренно различна, нямам много познати и все още ме е срам от всички и се стресирам за всичко, обаче пък си се надъхвам сама. Сядам до прозореца, паля цигарка и почвам да си повтарям как всичко ще се нареди. На мен ми помага, вече дори съм си набелязала "жертви".

[ShtrudeL]

животът не е цветя и рози,стягай се. мен ми се струва,че си прекалено разглезена и от тва ти произлизат проблемите

Брей. Дефинирай ми "разглезена".


П.П Мина ми. ^^

[Briseis]

а ти даже си си в твоя град...

[w0sh]

Това ми изглежда на тийнейджърска параноя.

[ImmortalSportFreak]

Имаш нужда от смисъл.

Търси го. От жалване няма полза...

Имаш нужда и от зает ум и заето ежедневие и не трябва да те е страх от това.

Мързелът и бездействието само водят до отчаяние.

Точно казано!

Мамка му не искам да порастна. Харесва ми да съм дете,но ми е толкова тъжно и самотно сред големите.

Иначе тука напълно те разбирам.

[Di]

И аз така,умирам си вече
само чакам да се нанеса в новия апартамент и ще е суперрррррррррррррррррррр ррр

[machoka]

деба, я ми отворете една бира и всичките ви проблеми шЪ свършат, обещавам