Мхм...Вчера беше първия учебен ден,а на мен вече ми е уморено...най-вече психически. Никак не съм разговорливо + тУва съм срамежливо и цял ден ми е под напрежение. Цял ден се мъча да се усмихвам фалшиво и да съм дружелюбно и да се държа,но ето,че като се прибера ми е ужасно и едва се сдържам да не се разрева. Е,вече го направих,но не ми олекна. Днес като видях мойта дружка толкова я гушках и толкова й се радвах...че виждам в края на деня някой близък сред толкова непознати...Май съм голям песимист и ужасно асоциално. Искам всички да са роботи и да не искат да им се усмихваш фалшиво. Ох...не искам да уча. Ужасно,ужасно ми е зле сред толкова много непознати различни хора.
Да,темата няма смисъл и да ще е досадно от ваша страна да го кажете. Ако не я разбирате и не хващате смисъла,то е защото няма такъв и няма какво толко да разирате и по дяволите просто не пишете.
Спи ми се. Болят ме краката. И очите. Освен в първи,пети и девети клас не помня да съм усещало такъв огромен стрес.
Боже и какви отговорни работи ни говориха днес. О.о Аз не мога и не искам да съм отговорна за други хора. Не искам да съм робота,който трябва да се държи по график.
Мамка му не искам да порастна. Харесва ми да съм дете,но ми е толкова тъжно и самотно сред големите. Оф... = (