Станах..рано. Не трябваше. Трябваше да си поспя,ама..твай. Искам да се прибера,да бъда с него. По-трудно е от първия път дори. Много ми липсва. Липсва ми абсолютно всичко с него (освен разговорите по телефона..поне тях имам). Чудесно е да чувам гласа му,усещам го близо и ме стопля.

Ииии,хайде да минава вече тоя първи срок,че втората смяна хич не ми се нрави. Пък и сега тоя английски..кой ме би по главата да се записвам..ама нямаше начин. И сега пак като трябва да изтрайвам разни личности в тоя моя клас..направо ще ми бъде супер скучно. Как не си намирам никой с моя акъл..