смЕрт за грозните мъже, смЕрт за хубавите, но малоумни мъже, смЕрт за обвързаните мъже, които обаче все гледат да имат и нещо в резерва, смЕрт и за несигурните мъже, както и за онези, които не разбират от намеци. Писна ми вече. ТолкоЗ беше. Само учене, учене, сън, учене, учене, сън и тва ше е. Никви кафета с тоя и оня, никви запознанства, никви надежди и очаквания. То и като не очаквам нищо, пак оставам разочарована, така че... кво да си говорим.
Поне спря да ме цепи така жестоко главата, като си излях мъката. Ама тва нищо не променя. Историята се повтаря ли, повтаря...