за няколко дена всичко се срути... първо на скайпа си написа, че й липсва еди кой си.. ама на чужд език, естествено.. кой би предположил, нали.. и я питах кво значи.. съвсем съзнателно преди това проверих кво значи и хич не ми хареса.. и тя каза, че не е важно.. а като ме молеше да подновим приятелство си беше убедена, че може да сподели всичко само с мене.. и беше наясно, че аз няма да търся само приятелство... тва... дъвкано, дъвкано, па изплюто... обичам я.. и (ако изобщо някой чете), да не си помисли, че съм го осъзнал, когато съм я изгубил, не - просто тя не може да намери мааалко време за мене... за да си го изясним това... просто тя си мисли, че ме заблуждава, ама е в голяма грешка... и тва, че са й откраднали учебници, не я оправдава за сериозни разговори... като нищо утре ше ида до тях ... спазвайки максимата "вали, вее - през уя ми не е"...