Гадно..
баси.. от няколко дена не можем да поговорим като хората.. силно казано разговор де.. чат.
тъпо ми е. искам да го видя. къде се губи днес цял ден?
пф..
не искам утре контролно..
по дяволите, бясна съм..
защо тези глупави спомени продължават да си намират път към мислите ми? защо продължавам да си спомням за ТЯХ? не искам да ги помня.. искам да изтрия цяла една година от спомените си..
година..пф щях да напиша 'изпълнена с болка'..всъщност, така е, но.. поне открих до колко държат на мен.. осъзнах, че не всички които смятах за приятели са ми такива.. осъзнах, че той ми беше добър приятел.. вярно БЯХ хлътнала по него.. някога.. липсва ми приятелството му. начина по който ме разбираше..как можехме да си говорим за всичко..
още си спомням повечето важни неща, които ми каза..включително, че ме обича.. обича ме, добре..минаха 7 месеца и половина..къде е? щом толкова ме обича къде се изгуби?
... не искам да му вярвам.. не трябва да му вярвам.. пф.. но пък беше толкова хубаво..безгрижно..
просто шляене навън и гледане на звездите...

уф..спомени.