Цитирай Първоначално написано от DarkTemplar
По принцип е хубаво да избягаш от "лудницата", в която дъртите превръщат апартамента ви (явно деменцията и склерозата не са им простили), пък и се разбираш с родителите на гаджето. Опитай да идеш там за известно време (месец-два) и ако всичко продължава да е перфектно, помисли за постоянно. Малко е тегаво наистина, че ще сте в една стая, но все ще се измисли нещо (само гледайте да не почнете да се карате за някви битови глупости и кофти навици).

Интересно ми е дали по някое време на дъртите ще почнеш да им липсваш и ще почнат да ти се обаждат с предложения да се върнеш.

Казано по-просто - опитай, нищо не губиш.
Живея в къща, а не в апартамент, но това не е от значение. Колкото и пространство да има все ще ми е малко с тези луди у нас, усобенно когато не зачитат нуждата ми от лично пространство.
Всяко лято отивам да живея при гаджето си, но съм се връщала в къщи примерно 1 в седмицата или съм ходила при баща си, хем да има той малко време без мен, хем и аз да се видя с приятели. Не сме от хората, които секарат често. Прекарваме си времето прекрасно и винаги ни е забавно. Падаме си по еднакъв тип филми (на ужасите), играем едни и същи компютърни игри (него леко го хващат комплексите, че го бия на тях, но гледам да му пускам на някои, че не е приятно). Вечерите си ги прекарваме в игри на карти, компютърни игри, филми, купони в апартамента с приятели, състезания по надпиване в 4 сутринта,игри на хокей в коридора с кубчета лед...общо взето все се намира нещо за правене.
Ако се преместя при енго ще прокараме 2ри кабел за интернет и проблемите са решени.
Ако на него му трябва време за него си той е първа смяна в училище, а аз 2ра. Така аз сутринта съм свободна, а той следобеда и вечерите сме си заедно. По-добре е от това сега да се виждаме за по 1/2 часа на ден, заради разминаващите се смени.
Наистина много обичам майка му и баба му. Адски готини, забавни и мили хора са. Е вярно не ми е едно от любимите неща на света да ме гушкат и целуват по главата, ама какво да се прави.

Иначето за това което каза "Интересно ми е дали по някое време на дъртите ще почнеш да им липсваш и ще почнат да ти се обаждат с предложения да се върнеш. "
-Ами аз вече един път съм се изнасяла от нас за 4 месеца и отидох при баща ми, който живее в Панчарево(понеже му твябваше голям двор за животните, понеже е зоолог). Докато стигна до училище минава цяла вечност. Баба ми ми званеше редовно и ми се молеше да се върна у нас. Разправяше ми, че съм и първата и единствена внучка, обича ме и бла бла бла...абе глупости. Нз как и се вързах след време и реших да се върна, но този път не мисля да правя тази грешка. Мисля да съм си с гаджето, пък каквото стане стане. Ако пък случайно се разделим аз лично имам планове да замина за Италия след като завърша гимназията, ако съм се разделила с него, но ако не съм си оставам тук.