Днес се навършиха 3 месеца откакто не го бях виждала... :х, милсех , че съм се отървала от мисълта за него, но съм грешала.Когато влязох в училищния двор, първото което видях е сиянието му.Уверена, крачех към училищната сграда...Той ме позна...не го очаквах.Гледаше в мен.Когато запя в мъжкия хор, аз не можех да отделя оочи от него, а когато той ме погледнеше и поглредите ни се срещаха , той се усмихваше с ъгълчетата на устните си и веднага сменяше погледа си, после стана така, че аз и приятелката ми отидохме в кафето, където бяха той и неговите приятели.Имаше една свободна маса, до тяхната.Когато ме видяха ме попитаха дали го харесвам, А аз казах не....Не можах да пречупя тази тъпа гордост... :х..Отидох до тоалетната и му изпратих смс - Just like you!...Веднага ме заподозряха и ме попитаха дали съм аз а аз се сетих,че ще тръгне да звъни, отговорих, че не съм и отидох в тоалетната за да изключа телефона си, а когато после го включих беше звънял.......