В съвременните учебници по българска граматика се учи че българският език е аналитичен а не синтетичен и изреченията се образуват с помощта на предлози. Т ест синтактичните функции при съществителни и прилагателни се поемат най вече от предлозите и местоименията а не отокончанията на самите съществителни и прилагателни . За справка Синтетични езици са например Руски Сръбски Немски и др Аналитични Български АнглиЙски Френски и др. Така Знам от разговори с различни филолози. Но все пак има остатъци от падежи в книжовния български език. По падеж в българския език се скланят най-вече местоименията лични притежателни и тн при тях има Форми на именителен винителен и дателен. Съществителните имена Лични и нарицателни не променят окончанията си с изключение на формата при обръщенията. Например Иване Йорданке итн НО това важи най вече за Книжовният език в НЯКОИ ДИАЛЕКТИ са се запазили в по пълна форма Именителния Винителния и Дателния падеж. Ако приемем че Формата на Обръщенията е запазен звателен падеж може да кажем че има 4 запазени падежни форми. но отново ще кажа в книжовния език това са по скоро падежни форми или остатъци от падежи а не изцяло запазени падежи така както е било в Старо българският. През късното средновековие 12 14 век и особенно през въраждането 18 19 век падежите постепенно се сливат с тенденция към изчезване. Тази тенденция се засилва през 20 век.