Малък конфликт с моята личност

[MaLkaTa_LaDy]

Вероятно дълбоко в душата си съм злобна и егоцентична, но вероятно понеже този образ не ми харесва, всъщност даже ме отблъсква, съм решила да претворя [вероятно само видимо] вижданията си. И несъмнено добродушната, всеотдайна и оптимистична аз ми допада истински и се чувствам прекрасно докато съм тази своя личност. Но реалният проблем е, че не съм сигурна каква съм. Но колкто и лицемерно и психопатично да звучи, това е потенциалната истина, в чиято истинност все още не съм се убедила. Моля, не ме взимайте за някакво хаху, напълно обикновена съм, просто в момента ми е раздрънкано в главата и ‘дето се пееше в една песен „Светофара ми в главата дава на червено... ”. Та, празни глупости говоря... Допускам, че е нормално заради пубертета да настъпват бързи промени в настроенията ми. Но чак пък вижданията ми да се влиаят до такава степен от настроенията?!?! Възможно ли е да си въобразя такива неща? Чисто и просто защото някога мирогледа ми е бил друг. Дори сега когато препрочетох написаното си казах, че просто си нямам проблеми и на въображението ми му е скучно, за това се получава така алогично изтрещяна ситуация...

И моля модераторите да не заключват дирекно темата, защото няма подходящ раздел за нея... Имам нужда малко от злобните коментари, които ще получа, и малко от надявам се полезните коментари, от тези, които са ме разбрали. Благодаря.

[radeberger]

Ако може да обясниш какъв точно ти е проблема, кратко и ясно в 2-3 изречения.

[mech0]

Всичко си ти е съвсем нормално, просто понякога всички сме малко злобни и егоцентрични. Радостното е, че ти виждаш това и искаш да го изкорениш тотално. Успех!

[valdesbg]

Лейди, лейди... мъничко си още и се впечатляваш от всяко шарено пиле на небосклона

Реалността е точно такава - самосъздаваш си тръпка/загадка/интересно/проблем защото явно външната среда не ти ги създава. А ти смяташ че да нямаш проблеми е изкривяване и че няма начин да съществува такъв човек. Няма начин нещата да са наредени така че съдбата да ти се усмихва и да ти дава зелена светлина винаги. Пък това съвсем не е така.

Ей тук е нещото, което... можеш да почовъркаш Защо смяташ че да нямаш пробелми е лошо? Защо смяташ че не може просто да имаш хубав живот, и защо смяташ че проблемите, чуденките, объркаността и неизвестността са мерило за това че живота ти наистина е значим и се развиваш в правилната насока? Или че съществуваш наравно с другите?

Ако тит рябва тръпка - скачай с бънджи, с парашут, катери се по зъбери без предпазно въже, отивай да плуваш с акули, храни крокодили от ръка, стани гълтач на ножове, фокусник, пожарникар, полицай, наркодилър

Разни такива неща...

[MaLkaTa_LaDy]

Защо смяташ че да нямаш пробелми е лошо? Защо смяташ че не може просто да имаш хубав живот, и защо смяташ че проблемите, чуденките, объркаността и неизвестността са мерило за това че живота ти наистина е значим и се развиваш в правилната насока? Или че съществуваш наравно с другите?

Категорично не мисля по този начини и именно заради това тази обърканост ме побърква... Но може би има нещо в мен, което се опитва да саботира цялостните ми убеждения. Не знам точно колко голяма част от мен мисли така и иначе... Или просто си го внушавам, а не знам кое ме кара да си го внушавам. И първопричината пак трябва да е някъде в мен.

Иначе някои от предложенията за тръпката са добри. Вече скачах с бънджи.

[w0sh]

Ще ти мине.


Редуваме периоди на чуденка с периоди на "новата личност" и така до края на света (пубертета)

[Smrazqvashta]

Трябва да изпитаме от всичко. Не се тревожи, това ти настроение да го наречем не трябва дори да ти прави впечатление.

[valdesbg]

Хората по принцип са супер несигурни и неуверени същества. Като комбинираме и излишно големия мозък, който ни е даден получаваме машина за "халюцинации"

Простичко казано - навиваме се за някакви неща, само и само да има за какво да мислим и да не ни е скучно в ежедневието

Или по друг начин - ще ти мине, както каза w0sh. По горе ти писах че се впечатляваш от всяко шарено пиле.

По принцип ти си точно това, което вярваш че си. А след като си решила да не си сигурна какво си - ми нормално да си чуденка Така че избери си един образ, и повярвай в него, след което облечи "дрехите му" и воала - ти си вече точно този образ. Просто звучи, и наистина е просто.

[bratignat]

Да започнем с това, че си жена - чувствителна, емоционална и бля-бля - вероятно, често си мениш мненията. Лошо няма, на това му се казва гъвкавост, един от най-важните фактори да оцелееш в джунглата.

Една мъдрост съм открил собственоръчно (по-късно се оказа, че все съм пропускал да я прочета възприема) - живей за денят. Имаш днес -може да се чувстваш точно сега кофти, да си в най-скапаната си форма, но си жив и готов да се бориш. Утре може и да не дойде, вчера не е било.

Ако си злобна и егоцентрична - приеми го. Намери начин да живееш с това. Ако харесваш себе си има вероятност и другите да те харесат (като характер де).

П.П.
И не се вкарвай във филми - уникална си, като останалите 7 милиарда души.