Вероятно дълбоко в душата си съм злобна и егоцентична, но вероятно понеже този образ не ми харесва, всъщност даже ме отблъсква, съм решила да претворя [вероятно само видимо] вижданията си. И несъмнено добродушната, всеотдайна и оптимистична аз ми допада истински и се чувствам прекрасно докато съм тази своя личност. Но реалният проблем е, че не съм сигурна каква съм. Но колкто и лицемерно и психопатично да звучи, това е потенциалната истина, в чиято истинност все още не съм се убедила. Моля, не ме взимайте за някакво хаху, напълно обикновена съм, просто в момента ми е раздрънкано в главата и ‘дето се пееше в една песен „Светофара ми в главата дава на червено... ”. Та, празни глупости говоря... Допускам, че е нормално заради пубертета да настъпват бързи промени в настроенията ми. Но чак пък вижданията ми да се влиаят до такава степен от настроенията?!?! Възможно ли е да си въобразя такива неща? Чисто и просто защото някога мирогледа ми е бил друг. Дори сега когато препрочетох написаното си казах, че просто си нямам проблеми и на въображението ми му е скучно, за това се получава така алогично изтрещяна ситуация...

И моля модераторите да не заключват дирекно темата, защото няма подходящ раздел за нея... Имам нужда малко от злобните коментари, които ще получа, и малко от надявам се полезните коментари, от тези, които са ме разбрали. Благодаря.