Ето и моята история…
На 18 години съм и живея в малко градче.Преди около 2 години тръгнах с едно момче, което харесвах страшно много.Когато се случи бях много щастлива,Всичко вървеше добре.С всеки изминал ден все повече се сближавахме, а аз все по-малко време прекарвах с приятелките си.Отчуждих се от тях дотолкова, че си говорехме само за общи неща и много рядко за по-лични.Почти не споделях с тях.
За сметка на отношенията с приятелките ми, с него всичко беше прекрасно.Излизахме -само двамата, рядко с нас е имало мои или негови приятели, но въпреки това с никой не сме били в лоши отношения.Всеки ден прекарвахме колкото се може повече време заедно.На море ходихме само двамата.Навсякъде… и все двамата.
Ревнуваше ме…и въпреки да се е държал лошо някои пъти, аз го обичах…
Но ето, че след година и половина заедно, аз взех решение да се разделим.Въпреки, че го обичах ми беше писнало да съм като затворник,да излизаме само двамата…Исках и аз като моите връстници да се забавлявам по дискотеки…исках да съм свободна.И да стана,нараних го с раздялата, също така нараних и себе си, защото той ми е първата любов…Но тогава си казвах ще го забравя, толкова съм изстрадала с него, че няма да си го спомням дълго…
Днес…6 месеца от както не сме заедно.Той…с ново гадже и нов живот.А аз с всеки изминал ден, все повече мисля за него, все повече ми липсва…и най-важното е че, съм без приятелки, защото докато бях с него те бяха на заден план.Не ги и виня, защото знам, че не постъпих правилно.
Предстои ми да бъда студентка, а не намирам в нищо смисъл без него.Знам, че не мога да си го върна, както знам и че, няма да бъдем толкова близки приятелки с тези, които изоставих.

Искам да помоля за съвет как да се справя с това положение.Страшно ми е трудно.Без него, без приятелките…